Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Изживяването “София Прайд” 202117/6/2021 Историята на Прайда и появата му в България |
На 4 април 2021 г. в България се проведоха парламентарни избори за 45-то Народно събрание. Е, изборите минаха, но провокираха много въпроси именно за перспективите и липсата на такива, както за устойчиво управление, така и за просперитет за българското общество. При обработени 100 % от изборните протоколи 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание преминават (по инф. на ЦИК):
Усеща се отстъпването на основните две партии. ГЕРБ губи 5 % на статистическа база и над 300 хил. гласа спрямо Парламентарните избори през 2017 г. Определено се усеща спадът в доверието към „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ). Това може да бъде обяснено чрез изтеклите записи и снимки, свързани с премиера Борисов през лятото, които недвусмислено оправдаха съмненията на хиляди българи в корумпираността на управляващото мнозинство. Отстъпването на ГЕРБ може да се обясни и с отделянето от партията на бившия втори Цветан Цветанов. Дори и само с 1 % от електоралната подкрепа, ПП „Републиканци за България“ разклати пирамидата на ГЕРБ. За това допринесоха упоритият отказ на правителството за подаде оставка при седмици седмици протести, натискът върху Хиполенд, водата на Перник, боклукът от Италия, Кумгейт, Апартаментгейт, „Къщи за тъщи“, неадекватното управление на коронакризата и липсата на адекватни социално-икономически мерки, милионите от Българската Банка за Развитие, наляти в подозрителни фирми, свързвани с Пеевски, „Автомагистрали“, Джи Пи Груп, подигравателният проект за нова конституция, „да се придържаме, че нямаме такива измами“ на Десислава Танева, злоупотребите с евросредства в Държавен фонд „Земеделие“, фекалните води във варненския залив, Ангелкова и дереджето с туризма, продажбата на Нова на близък до властта и уволнението на десетки журналисти. Чувството за недосегаемост, което пролича в премиера му повреди също – той бягаше от медии, отказваше интервюта, а единствената информация от него можеше да бъде получена по т. нар. „Севда ТВ“ (Севдалина Арнаудова – ПР специалист и подсказвач на премиера). Въпреки посочените фактори, ГЕРБ успя да спечели Парламентарните избори на 4 април 2021 г. Много анализатори отчитат изборният резултат като край на ерата „Борисов“, но си мисля, че ГЕРБ ще удържи още поне един-два мандата особено ако мине в тежка и строга опозиция (Това сме го виждали по време на кабинета Орешарски). Изборните резултати подсказват отстъпване на изборната сцена от ГЕРБ на други подобни фигури, но преди да стигнем до тях ще нарушим реда и ще преминем към БСП. Столетницата записа колебливо представяне, казано на футболен жаргон. Невиждан е броят на избирателите на Българска социалистическа партия (БСП) – под 500 хил. души. И за това си има причини. БСП не успя, та и не се постара особено, да подеме протестната вълна от протестен сезон „лято-есен 2020 г.“, не я и подкрепи. Така БСП не успя да привлече младите хора. От друга страна, БСП пострада, защото беше раздирана от редица вътрешни скандали – желанието на Корнелия Нинова (лидер на БСП) за власт коства на партията много емблематични фигури. Подобно на Народния съд, в БСП „паднаха“ много глави – от Пленума на БСП отпаднаха хора като Сергей Станишев (министър-председател на България 2005-2009 г.), Георги Пирински. БСП напуснаха и Красимир Янков и Валери Жаблянов. Изгонен беше и Георги Гергов (областен координатор на БСП в Пловдив), също влиятелна фигура в БСП. Желанието за пълна доминация на Нинова отдръпна стотици червени симпатизанти и докара БСП до изборен крах. След оповестяването на резултатите от вота цялото Изпълнително бюро на БСП подаде оставка, това обаче не направи лидерката Нинова. Макар и разочарована, в нея продължи да гори мечтата да стане премиер. Ако продължи така, перспективите за БСП ще намаляват. Този изборен резултат на партията подсказва постепенното и́ загасване, но, по мое мнение, Столетницата ще се преобърне за n-ти път и отново ще блесне, макар и оплискана с кръв (нека не забравяме голямата група от предимно по-възрастни хора, захласнати по социалистическата идея). Тук се завръщам към фигурите, които изглежда, че ще заемат мястото на ГЕРБ на политическата сцена. Голямата изненада на тези избори е партията на Слави Трифонов – Има такъв народ (ИТН). Но какво се крие зад този прекрасен резултат за първи опит на новосформирана формация? ИТН е третата лъжица от супата на популизма и крайностите – след като българския народ преглътна НДСВ, вече и ГЕРБ, време беше да се появи нова подобна формация, защото на българина не са му нужни стабилни управници с ясно разчертана програма и посочени приоритети. Не, на българина му трябва някой, който да говори гневно, с плам, който се крие зад собствена телевизия и фейсбук страница... Може би съм твърде краен без да съм видял как Слави Трифонов ще развие политическата си кариера. Вярно в ИТН има много експерти, с голям опит, проблемът е в същата тази обществена недосегаемост, която Борисов формира като политическа стратегия и която може да се разчете и в поведението на представителите на ИТН. Ако съдим по НДСВ и ГЕРБ, ИТН би имала добри перспективи за следващите десетина години. Няма как да не стигнем и до Движението за права и свободи (ДПС). Движението на Доган е неотлъчна част от българската действителност както на повърхността, така и под нея (както каза Борисов – ДПС действат отзад). Много анализатори причисляват ДПС към групата на ГЕРБ и БСП – т. е. на губещите. Но каква е реалността? В сравнение с 2017 г. ДПС повишава електоралната си подкрепа, даже ще се покачи и броят на депутатите от ДПС в НС (с 2, 3 души). Въпреки акциите при Росенец (на Христо Иванов и ДБ) и уличаването на ДПС като патерица на властта, партията запази влиянието си. Това стана с пакети брашно и ориз, раздавани на хората, но и с влияние. Мрежата, която е изплела ДПС особено сред турските общности, позволява на партията на Доган да е незаобиколим фактор вече почти 30 години. И не, това не е просто електорална подкрепа. И ДПС борави с разнообразни изборни „жокери“, които пренареждат списъка на победители и победени на изборната хазартна маса. ДПС е успешна, защото всява страх сред турското население, от една страна, но, от друга, го заблуждава, че пази неговите интереси. Ама друг път... Процентът на турското население в България не е малък (около 10 % по последни статистически проучвания), а тенденция за неговото намаляване няма, така че за ДПС се очакват добри перспективи в сравнение с останалите „традиционни“ партии (ГЕРБ, например). Нови в НС ще бъдат Демократична България (ДБ) и Изправи се! Мутри вън! (ИСМВ). И двете формации са представители на протеста (Големите протести през лятото на 2020 г. за оставката на премиера Борисов и главния прокурор Гешев). Очаквано и двете формации влязоха в парламента. ДБ изненада социолозите с резултат по-голям с до 4-5 % от очаквания. Перспективите и за двете партии зависят както от поведението им, така и от обществените нагласи. И двете партии са застрашени от разпад – при ИСМВ това се видя още след изборите – Мая Манолова и Татяна Дончева размениха остри реплики с Николай Хаджигенов от Отровното трио, което породи съмнения за устойчивостта на коалицията. ДБ е създадена от няколко партии/движения - Да, България!, Демократи за силна България (ДСБ) и Зелено движение. Помним как „десните“ се разцепваха неведнъж през последните 10 години, така че успехът им зависи първо от отношенията вътре в коалицията – това важи и за двете формации. Разбира се, бъдещото им зависи и от държанието им в парламента. Какви ще бъдат? Дали ще изпълнят желанията на протеста за премахване на модела Борисов или пък ще се вкопчат във властта с цел материално укрепване? Остава да видим. Ако трябва да дам за пример последните две коалиции, то това ще направя, като ги сравня с голямата палитра от патриотични партии и коалиции. Нещото, което може да се изведе като пример от съдбата на ИСМВ и ДБ, е, че в тях се обединиха по няколко формации, загърбвайки своите различия, и така постигнаха политически успех. Проблемът при патриотичните формации е, че те застанаха заедно, за да защитят относително сходните си разбирания и интереси. Това са ВМРО – БНД, ВОЛЯ-НФСБ, Възраждане. Като сборуваме резултатите им се получава около 8 % от електоралния вот. Това би им отредило над 20 места в НС, но те не се обединиха, пазейки честта си или пък знам ли, фукайки се. Перспективата за патриотите виждам единствено в подобно обединение и съм почти сигурен, че те ще се обединят, триейки сълзите от политическия си провал на последните избори. Видяхме перспективите (и липсите на такива) за политическите партии, но нека се изместим към перспективите за развитието на България. Накратко очаква се сформиране на кабинет от партията на Слави Трифонов - ИТН, след като всички парламентарно представени партии обявиха, че няма да участват в евентуално управление на първата политическа сила ГЕРБ (повтарям „Граждани за европейско развитие на България“, нека не забравяме като какви се определят). Стигна се до положението, че всички подкрепят управление на Дългия. Борисов каза, че ще може да подкрепи кабинет на Трифонов с „дежурни десетина депутати“ на заседание на Министерския съвет. Мустафа Карадайъ от ДПС, разкри, че ДПС би подкрепило кабинет на ИТН без да участва в него (без да има министри на ДПС). От БСП също обявиха, че ще подкрепят правителство начело с ИТН. Това, което знаем е, че приемливи партньори за ИТН са единствено ДБ и ИСМВ, практически никой не може да спре депутати от другите партии да подкрепят чрез гласа си в НС правителство на ИТН, ДБ и ИСМВ, без да са в коалиция – така беше при първото правителство на Борисов, когато Атака играеше ролята на „златен пръст“ при приемането на закони и проекти на ГЕРБ. Засега се знае, че от ГЕРБ може да предложат правителство без Борисов (той се отказа и от мястото си в парламента, но все пак е възможно той да е кандидат-премиерът), но неговата съдба е почти напълно ясна – ще умре неродено. Повечето политически анализатори прогнозират, че ще се създаде правителство именно от ИТН, но нищо не е сигурно, защото от партията на Трифонов няма ни вест, ни кост – основно лаконични изказвания във Фейсбук. Дали подготвят законопроекти и инициативи или пък кротуват в недоумение от липсата на план е неясно, каквито са и перспективите за сформиране на правителство. Перспективи за политическото състояние на България има, макар и още хипотетични. От него обаче зависи дали ще има перспективи или не за развитието на България – страната ни трябва да представи проекта за Плана за възстановяване на ЕС, трябва сериозно да намали отделянето на вредни емисии с оглед на Плана за декарбонизация на ЕС (Европейски зелен пакт), трябва да преструктурира енергетиката, да промени работещата с много бъгове образователна система и да се заеме сериозно с демографската политика на страната, защото иначе тя ще изчезне и перспективи няма да има. | от Петър Желев гост-автор |
Представям Ви историята на един деветнадесетгодишен младеж, роден и израснал в града под седемте тапета. Неговото име е Иван Пеев. Той е с церебрална парализа. Не може нито да говори, нито да ходи, но разбира човешката реч, разбира какво се случва около него. В ежедневието, изпълнено с всякакви предизвикателства му помагат най-ценните за него хора – неговите родители и приятели. Учи в Националната търговска гимназия в град Пловдив и тази година е зрелостник. Неговата страст е графичният дизайн, а за в бъдеще смята да я превърне в своя професия. Иван харесва и музиката, има много свои фаворити от модерната българска сцена. Всяка година с нетърпение очаква и гледа концертите на The Voice, заедно със своите приятели.
С него имахме дълъг разговор. Със затаен дъх слушах разказите му, свързани с неговите най-различни занимания. Въведе ме и в дейността му в YouTube. Прочетете тази историята, запитайте се какво правим ние с нашето житие. И когато си отговорите на този въпрос, запомнете - оценявайте това, което имате. Защото понякога се оплакваме за дребни и незначителни неща. Защото често пилеем време в излишни спорове и то с хората, които истински ни обичат…
Разкажи ни за хората около себе си, как протича един твой ден?
Ходя на физиотерапия. Там се раздвижвам и така състоянието ми се подобрява. Моя първи рехабилитатор беше Веси Златинска. Благодарен съм ѝ, защото тя ми даде много безценни уроци. Когато имах затруднения с упражненията, тя ми даваше кураж с думите „Аз мога!”. И до ден днешен си ги повтарям, мотивирам се и по този начин успявам да се справя. Няма как да забравя и първия си класен ръководител – г-жа Чайка Милушева. Тя пък ме научи, че е важно да се уважаваме и да си помагаме, защото това е нещото, което ни прави истински хора. Благодарен съм и на съучениците ми. Те както тогава, така и сега ми помагат. Вадят ми и ми прибират учебниците, преместват ме от стая в стая. Спомням си, че с предишния ми клас играехме футбол. Бях вратар. Всеки ден си отбелязвах резултатите от мачовете – и победите, и загубите.
Как откри страстта си към графичния дизайн?
Имам интерес към графичния дизайн още от четвърти клас. Тогава във Facebook имаше фен страници на сериалите по Дисни. Следях ги и в една от тях имаше конкурс за админи (хората, които качват публикации в групите). Конкурсът беше на три етапа – въпросник, направа на колаж на някой от актьорите на Дисни и корица за страницата. Въпросникът мина , организаторите харесаха колажа, но не и корицата.В крайна сметка не ме одобриха. Попитах ги дали могат да ми дадат още един шанс, но те отказаха. Тогава се ядосах и реших сам да създам моя собствена страница. Обявих конкурс за админи и взех няколко души. Десет години по-късно вече имам фен клуб на групата „СкандаУ“. Така осъзнах, че ми харесва да се занимавам с графичен дизайн и без да се замисля се гмурнах в неговите дълбоки води.
Хората може да искат да посетят страницата ти. Ще оставиш ли линк към нея?
Разбира се! Линк към Facebook страницата на клуба тук.
Тук е и страницата към моя YouTube канал.
Коя е най-голямата пречка, която си виждал пред себе си?
Най-голямата пречка, с която ми се е налагало да се сблъскам е да покажа на хората, че съм един от тях, че не съм по-различен, въпреки моето състояние. Не навсякъде има достъп за инвалиди, не мога да ида до определени места. Не във всяко училище искат и да ме приемат, защото виждат, че се придвижвам с количка и общувам с жестове.
Мнозина остават с впечатлението, че нищо не разбирам, но всъщност това не е така.
Като човек, който малко или много е зависим от държавата търсиш ли помощ от нея?
Ами...какво да кажа. Държавата често пренебрегва нас, хората със специални потребности. Но с моите родителите се справяме финансово и не е нужно да търсим чужда помощ.
Смяташ ли да останеш в България?
Изгледайте видеото ми ''Защо трябва да останем в България'' и ще разберете.
А как всъщност реши да се занимаваш с YouTube?
Чудите се как едно момче, което не може да ходи и говори реши да стане влогър? Ами просто е – заредих се с вдъхновение от видеата на други влогъри. А когато човек има вдъхновение е способен да докаже, че и невъзможните неща понякога могат да бъдат възможни. В началото майка ми беше скептична към това мое ново начинание, но тя не знаеше какво бях измислил. Тя и много други хора се чудеха как ще говоря. Реших да използвам програмата за говорене с глас „Гергана“ на Българската асоциация за компютърна лингвистика. Това ми помогна и доста улесни начина ми на комуникация.
Разкажи ни за своето първо видео?
Първото видео, което направих беше влог от почивката ми в Гърция. Наснимах доста кадри и изчаках да се приберем в България, за да ги обработя. На следващия ден седнах пред компютъра и се залових за работа. Не разбирах от видео обработка и ми се наложи да изгледам няколко урока. Дълго време търсех програма за обработка из Интернет. Накрая свалих една и започнах да правя редакции по видеото. След няколко часа мъка то беше готово. Като за първо видео не беше изпипано добре. Колебаех се дали да го пусна в платформата за видео споделяне или не. Исках да видя реакцията на хората, но ме беше страх от това да не ми се подиграват. Накрая просто се престраших и натиснах Upload. Видеото вече беше в YouTube. След няколко дни гледанията и абонатите започнаха да се покачват. За два месеца събрах сто абоната. Изключително много се радвах на постигнатите от мен резултати.
Каква е мотивацията ти и какви цели си поставяш?
Моята мотивация са хората, които ме обичат и подкрепят. Какво по-ценно може да има от това? В момента най-важната ми цел е да се дипломирам и да ме приемат в Пловдивския университет. Всеки ден си преговарям материала, за да може да се справя отлично на матурите. Другото после ще го мисля.
Какво е мнението ти за младото поколение?
Младото поколение е поколение на новите възможности, също и на компютърните технологии. Обаче мисля, че малко прекаляваме със стоенето из Интернет и социалните мрежи. Иска ми се повече да излизаме навън, да се обогатяваме чрез книгите, да играем на различни игри като родителите ни, просто да оценим малките неща.
Какво за теб е свободата и как я оценяваш? Чувстваш ли се свободен дух?
Да, чувствам се свободен дух! Свободата е нещото, което всеки човек трябва да притежава. За мен е важно всеки да изразява свободно мнението си, без да се съобразява с част от нелепите правила и общоприети норми.
Какви пожелания ще оставиш на хората, които четат историята ти? Кое е нещото,което искаш те да разберат от теб?
Здравето е най-важно, затова преди всичко им пожелавам да бъдат здрави. Следвайте мечтите си и знайте, че те могат да станат реалност, стига да полагате усилия за тяхното осъществяване. Хората с увреждания можем същите неща, които правят и всички останали…
Проблема за ролята на жените в политиката и у нас и в световен мащаб става все по-популярен. В България едва ¼ от представителите в народното събрание са жени. И това е проблем, който засяга не само политиците, но и нас – младите хора, които чрез гласа си градим нашето бъдеще. Знаем за проблема, но какво е решението? И може ли един подкаст за ролята на жените в политиката да промени цялостното мислене и състояние на хората тук и по света?
Катерина Василева е студентка в първи курс в Софийски университет, със специалност политология. Тя е създателка на подкаста „Полифем“ - медиен проект, посветен на жените, които променят политиката. В подкаста се разказват историите на общественички, жени-активистки, жени, които искат да работят за случването на положителна промяна в света. В самите епизоди се разказват историите на жени от миналото и съвремието в България и по света. Катерина се стреми да включва жени от максимално различни страни, от най-различни ситуации, с различни политически убеждения, за да може максимално добре да се представят тези толкова сложни политически проблеми и въпроси на малко по-достъпен и интересен език за хора, които не се интересуват толкова от политика. Освен това се занимава с допълнителни проекти, като гледа да се възползва от всички възможности, които изникват в живота и.
Идеята за „Полифем“ възниква миналото лято, след един летен лагер, организиран от Български фонд за жените. Както разказва Катерина, идеята на лагера е да отидат с някаква проектна идея за инициатива, която искат да реализират. След лагера имат възможност да кандидатстват за подкрепа от фонда. С усмивка признава, че тя не е отишла с конкретна идея, но с течение на лагера се е замислила за това колко лошо са представени жените в политиката в България и не само. Случвало се е по време на лекциите да си говорят по тази тема - за жените в политиката, за различни положителни примери от различни страни по света. Направило и е огромно впечатление, защото е разбрала че има много интересни жени, които са оставили отпечатък в политиката или са променили нашето съвремие. „В България не знаем толкова много за тях, не се интересуваме и не си даваме сметка, че жените у нас не са добре представени в политиката като обществена група, което е проблем тъй като в една представителна демокрация трябва да има представителство за всички социални групи.“ – казва младото момиче. Добавя и че е много важно жените също да участват в политиката, тъй като те акцентират върху много важни проблеми и въпроси, които иначе се изпускат в дневния ред, особено в страни като нашата. Жена, за която са говорили на летния лагер е Димитрана Иванова, за която в последствие посещава един от епизодите на „Полифем“. Направило и е голямо впечатление това, че преди лагера не е знаела през коя година в България жените получават право на глас, не знаела коя е жената лидер за женските права. Катерина казва: „Толкова много неща не знаем от собствената ни история, от тази на близкото ни минало.“ Приискало и се да промени това, както по отношение на жените, които са част от нашата история и нашата българска политика, така и по отношение на добрите примери в световен мащаб. Тя мисли, че има наистина много примери за вдъхновяващи, дейни политици в света, включително и в нашето съвремие. Някои страни в света се управляват от страшно компетентни жени политици, а на Катерина и се иска да разкаже именно техните истории, да покаже че подобни управления са възможни и защо пък да не видим и нещо подобно в България.
Споделя, че първоначално си е представяла проекта като книга, в която да представи няколко жени политици. В последствие е избрала подкаста като формат, тъй като то е нещо, което набира все повече популярност и се увеличават неговите потребители. Тя самата харесва подкасти на разказвателен принцип, а не такива, в които има разговори и дискусии. Според нея такъв тип разказвателни подкасти липсва в българската медийна среда. В крайна сметка непосредствено след лагера се оформила идеята за „Полифем“
Един епизод от подкаста се подготвя за две седмици. В началото на този период тя прави доста обстойно проучване за жената, за която е избрала да разказва – за живота и, политиката и, идеите и, визиите и за бъдещето. Иска и се да разгледа максимално различни гледни точки, преди да вземе решение коя позиция ще представи самата тя. Стреми се да е максимално обективна, когато разказва тези истории, тъй като разказва историите на доста противоречиви личности. Дава за пример Маргарет Тачър – в световен план е много харесвана от някои, но мразена от други. „Напълно нормално е с оглед на нейните политики, качества и убеждения да разберем защо се получават такива конфликти. Мисля, че трябва да познаваме много добре историята на тази жена. Обективността и неутралността са много важни, когато разказваш историята на жена от световната политика.“ Катерина гледа документални филми, чете книги, търси информация в интернет, слуша други подкасти, интервюта и специалисти по съответните политически теми. След което започва да работи по сценария на самия епизод, което представлява събраната и синтезирана информация. Отделя цитатите, които иска да бъдат включени в епизода за самата жена, за да е по-автентично.
Помагат и други хора. Има графичен дизайнер, който работи по корицата на подкаста и визията му, за да може всеки епизод да има своя собствена корица. Много разчита на визуалния елемент, защото според нея първото впечатление идва от това какво виждаш, а на нея и се иска това което представя да има максимално добра обложка. Момичето, което озвучава цитатите се казва Симона Колева и тя и помага да даде живот на жената, за която разказва. Освен това голяма помощ оказва и публиката, която има, за която тя я много благодарна. Най-активните сред тях постоянно и пишат. Мотивация и дават комплиментите за подкаста, които получава. Тя си ги препрочита постоянно. Дават и препоръки за жени, за които може да разкаже за в бъдеще или за проблеми свързани със самия подкаст, които може да разреши в следващите епизоди. Помагат и приятели, познати и слушатели, с които се е запознала чрез подкаста и разбира се всички хора от Български фонд за жените. В някои от епизодите, Катерина включва изказвания или кратки интервюта на различни момичета и жени, които могат да допринесат много за изграждането на образа на една жена политик. В епизода за Александрия Окасио Кортез е включила много различни гледни точки, успяла е да улови различни позиции, да определи нюанси, които иначе в самото проучване не е успяла да акцентира. „Хубаво е когато има повече хор,а които да ти предложат една различна гледна точка“ – казва студентката.
След като напише сценария следва техническата част: трябва да запише епизода, да го обработи, да добави звукови ефекти, музика и ако има добавя и интервюта. Катерина споделя, че е била неопитна в техническата част в началото, докато още е разработвала проекта. Тогава са и помогнали хора, които разбират от аудио обработка, както и хора, които имат свои подкасти. Те са я насочили за избора на техника, избора на програми за обработка на аудио. След приключване на един епизод следва разпространението. В началото е отделяла доста голямо внимание върху социалните мрежи, тъй като и се иска да изгради една общност, около подкаста. Цени своите слушатели. Смята, че заедно можем да обменим опит и знания. Катерина често пуска въпроси в Инстаграм, относно какво смятат последователите и за някой важен въпрос от политиката. Казва, че се раждат идеи от тези интеракции. „Това е нещо много важно: да може младите жени и момичета да се замислят по тези въпроси, да обърнат внимание на такива теми, които не се акцентират нито в училище, нито в разговорите между младите хора.“
Катерина се опитва да избира максимално различни една от друга жени, за да може да представи чрез всяка една от тях история, тъй като нейният подкаст е изграден на този принцип. Историята на всяка една жена е свързана с дадена тема от политиката. Например по темата за жените и правото на глас е избрала Димитрана Иванова и чрез нея се е опитала да разкаже голямата история за цялостната борба на жените да получат това избирателно право. По темата за жените пионери в политиката е избрала Беназир Бхуто, която не е първата жена министър-председател в света, но пък е първата жена начело на ислямска страна. По този начин се опитва чрез тази една фигура да разкаже една по-голяма и по-цялостна история за даден аспект от историята на жените в политиката.
Катерина винаги знае кога иска да разкаже историята на някоя жена. „Това е едно категорично усещане, когато четеш за нея или гледаш за нея. Това вдъхновение няма как да се обърка с нещо друго.“ – споделя тя. Много я докосват техните лични истории и когато чете, слуша или гледа за тях, си казва че тази история трябва да бъде разказана, тази история трябва да достигне до повече хора. Било така и с Беназир Бхуто. Първият и досег с нея е бил, по време на слушането на един подкаст, който се е състоял предимно от нейни изказвания и интервюта. Начинът, по който тя говорела, само гласа и, нещата, които е казвала са били достатъчни, за да си каже тази, че тази история трябва да бъде разказана. „Тази жена е изключително вдъхновяваща и има какво и аз и слушателите ми да научим от нея.“ Това е другото ключово нещо – какво можем да научим от историята на тази жена? Катерина смята, че всяка жена политик, която тя е избирала и ще избира, каквито и успехи и провали да има в своята политическа кариера, може да ни даде много полезни уроци за това как би трябвало да се случва политиката, как трябва да се случват обществените процеси и как самите ние можем да повлияем на тези процеси и да бъдем преки участници в тях, а не просто странични наблюдатели. „Мисля, че това е най-важното - Какво можем да научим от нея и какво е вдъхновяващото в нейната история.“
Нея лично я вдъхновява това колко компетентни и образовани жени има в политиката, жени които знаят какво правят, знаят защо са на този пост и не се колебаят да преследват целите си. В момента особено я вдъхновява Джасинда Ардерн. Тя е сегашният премиер на Нова Зеландия и според Катерина се е справила брилянтно с кризата с Корона вируса, а това е нещо, с което не много лидери на страни по света могли да се похвалят. Освен това впечатление и е направило начина, по който тя реагира в такива сложни ситуации, начина по който говори на хората, начина по който се доближава до тях. „Това е което ме вдъхновява за тези жени – начина по който се свързват с хората, колко са способни да реагират в трудни ситуации, колко много сила и емпатия има в тях. Наистина ми се иска да има повече такива жени, наистина ми се иска да видя и такива жени в България, иска ми се да се появят повече жени политици, за които мога да кажа да, тези жени ме представляват и искам да продължават да ме представляват и да видя какво могат да постигнат те за мен и за нас като общество.“
Основната цел, която си е поставя Катерина е да покаже, че политическите теми могат да бъдат интересни и могат да бъдат интересно и достъпно разказани за хора на нейната възраст. Нейната слушателска група е от 18 до 25 годишни момичета, които според нея заслужават да имат един такъв източник на информация за теми, които да им показват, че те наистина са не просто важни за тях и лично и за нас като общество, но могат да бъдат и интересно представени. Също така да подтикне младите хора и най-вече момичетата да се интересуват повече от тези теми, да четат повече новини, да бъдат информирани, да бъдат граждански активни, да поискат те самите да направя нещо, да се вдъхновят, да преследват собствените си мечти и цели, след като чуят историята на някоя от жените които тя им е представила. Това е и което най-много я радва в слушателския отзвук. Преди няколко седмици е получила съобщение от едно момиче, което и е казало, че много е харесала подкаста и се е вдъхновила за 8 март да напише статия за училищния вестник, която е посветена на влиятелни жени, които трябва да познаваме. Друго момиче и е казало, че е започнало да се информира повече: да чете новини, да се интересува от политика в следствие на подкаста. „Дори и да си успял да повлияеш само на един или двама души, по този начин ти показваш, че си си свършил добре работата и си оставил отпечатък.“
Посланието, което иска да остави Катерина е това, че политиката е важна и ние не сме нейни странични наблюдатели. Напротив, ние сме преки участници в нея, участваме в политиката чрез гласа си, участваме в обществените процеси чрез всичко, което правим в нашето ежедневие и затова е хубаво да бъдем информирани и да познаваме тези процеси, за да знаем как да действаме, за да им влияем по начина по който ние искаме да им влияем. И в крайна сметка по този начин да постигнем това, което ние си представяме като положителна промяна в обществото. По-конкретно за жените в политиката посланието и е, че трябва да има повече жени в политиката, това води само до прогрес, само до по-иновативни решения, до по-адекватни политики. Смята, че наистина в България има много талантливи и много подходящи за високите постове жени и е сигурна, че в близко бъдеще ще видим как те се изкачват все по- нагоре и по-нагоре и все по-уверено пристъпват към тези позиции, за да ни покажат колко много могат да постигнат за страната ни и за нас като общество.
Катерина казва, че жените са важни навсякъде, във всички сфери на живота. Важно е в политиката да са представени всички важни групи, а жените представляват половината от населението и на България и на света и затова е много важно да имат своето достойно място в политическия живот и на нашата страна и на всички останали страни по света. Според нея, жените играят много важна роля във всички политически дела, тъй като те представят една различна гледна точка. Те могат да бъда изключително адаптивни, амбициозни и идейни политици с много ясна и новаторска визия за бъдещето. “Виждали сме го и преди, виждаме го и сега в различни жени по света, които управляват страни, виждаме техния прогрес и колко добре се движат те.“- казва тя и допълва, че всяка следваща година и с всяко следващо увеличаване на броя на страните по света, които са управлявани от жени лидери, ние виждаме колко огромен принос имат те към политиката на своите страни, колко полезни могат да бъдат като политици, както за управлението на страната така и за нейните граждани, нейното положение в международната политика, и като цяло за благополучието на нейното общество. Според Катерина, трябва да помним имена като Светлана Тихановская, Димитрана Иванова и останалите жени, чиито истории разказва в „Полифем“, защото можем да научим изключително много от тях, можем да се вдъхновим от тях, да станем част от изграждането на едно по-добро общество. От тези жени можем да видим колко сила се крие в самите нас, колко смелост и колко много различни иноваторски и ценни идеи можем да открием в самите себе си като млади жени, защото тези жени показват, че в ситуации на трудности, те могат да развият пълният си потенциал и да постигнат целите си въпреки всичко, въпреки всички проблеми, всички предизвикателствата и всички противници, които се срещат, те могат да постигнат целите си. Това са вечни имена, вечни примери, от които непрекъснато можем да научаваме все по-нови и все по-интересни уроци за собствения си живот, участие в политиката, като млади граждани на своите страни и за начина, по който искаме да изглежда обществото, промяната, която ние искаме да видим и да реализираме в България и в света като цяло. „Важно е да помним тези имена, да познаваме техните истории, да се учим от грешките им, да вървим напред с една мисия за бъдещето, за която са допринесли и тези изключително вдъхновяващи разкази на тези прекрасни жени.“
Жената – светица и/или грешница
7/3/2021
Ако една жена не носи нотка сладострастие поне, не би била жена. Тя я излъчва с походка, поглед, думи, жестове, поза на тялото и съм склонна да приема, че е точно така устроена, защото Бог е преценил, че само такова същество може да накара силния мъж да бъде покорен от нежната й власт. Жената е деликатно същество и не чак толкова. Внезапно разразяваща се буря и огън, пламващ от една искра, ала лесно може да се потуши от нечии мъжки ръце ласкаво обвили крехкото женско тяло. Жената е красива, за да привлече първо с тяло, а след това да задържи обикналия я мъж с душата си. Мъжкото сърце първо обиква с очите си, а после с душата си.
Всеки мъж желае до себе си светицата и грешницата да са въплътени в жената до него. Той търси този образ къде ли не, а истината е, че всяка жена носи в себе си тези черти. Жените сме толкова различни една от друга, но все пак сме от един калибър. С нищо една жена не превъзхожда останалите жени, защото във всички нас има едни качества и недостатъци, но какво ще покажем пред света или дали въобще ще се осмелим да покажем нещо, зависи от обстоятелствата, настроенията ни и половинката ни. Никой мъж не иска само светицата, но и никой не иска само грешницата. Мъжът обича и двете, затова и с двете трябва да има дълбоки изживявания.
Сложността на женското сърце е обвита в тайнственост. Емоциите преливат в него и се сменят с бясна скорост. Понякога и за нас, жените, е трудно да се разберем. Глупаво и наивно звучи, но е истина. Раздвоява ме се в решенията си и те ни карат да постъпваме грешно. Подлъгваме се по очакванията си, защото оставаме някъде в себе си малки момиченца, които лесно могат да се подлъжат с обещания за най-сладките и изкушаващи неща в света. Надяваме се и вярваме, защото искаме да бъдем щастливи. Доверяваме се, защото очакваме чудеса, очакваме сбъднати мечти.
Когато женското сърце е ранено обаче, то е свиреп звяр, дори и при тези жени, които наглед изглеждат като светици. Болката и разочарованието могат да ни преобразят. Ранената от мъж жена става отмъстител, дори и красивото й и нежно лице да не издават такива наклонности. Помислете отново дали жената е само светица или само грешница. Какво ли крие женското сърце от мъжкия свят? Може да скрие абсолютно всичко без мъжа да подозира. Ние сме пъзел, който може да остане ненареден.
Добре, че съм се родила жена, за да се наслаждавам на греховността и божествеността претворени в мен.
Говоря ви за истината едва ли не като способност за орлов поглед, но тя е понятие с толкова размити граници, че даже може и да ни лиши от „зрение“, ако е в грешната си форма. В демократичното време, в което живеем, има много истини и „истини“ и е дарба да различаваш достоверните от скалъпените, които няма да те накарат да прогледнеш, а ще ти сложат перде пред очите. За да може да си отворим очите утре, днес ние трябва да разберем коя е обективната истина. Няма точен наръчник как да я разпознаваме, но аз ще ви споделя моята формула, с която успявам да се ориентирам в света на многото „истини“:
- Не вярвайте на сензации. Не че такива не съществуват, но са много редки – все едно да се срещнеш с английската кралица в Карнобат. Възможно е сензацията да съдържа достоверна информация, но такива случаи са твърде малко и е рисково да вярвате на всяко заглавие, започващо с „Шок“ и „Ужас“. Сензациите не са рожба на съвестни журналисти, които проучват задълбочено всеки случай, а са отрочета на съмнителни журналя, които имат дневна квота за статии. Винаги е по-добре да се доверите на специалистите. Не вярвайте на сензациите. Това е първата стъпка, с която да разграничите истината от измислицата.
- Проверявайте. Следете за източника на информация. Етично правило в журналистиката е да се посочва източникът на информация. Ако такъв не е посочен или пък няма снимки и видео материал за конкретната новина, трябва да се потърси допълнителна информация, живо включване или друго. Няма значение как, стига собствените ви очи да видят случилото се.
- Не на последно място по важност е осведомяването от различни медии. Ако искате утре очите ви да „виждат“ всичко такова, каквото е, ще трябва да се ровите дълбоко в потока от информация. Признавам, това е много опасно, може да причини тъга и апатия, но е нужно, за да намерите истината.
Настоящето предлага много възможности за фалшификации и измами и дори да спазвате горепосочените стъпки, е възможно да бъдете подлъгани. Съществуват медийни картели, зависими агенции и притиснати журналисти, но повярвайте, истината винаги е някъде там. Търсете я, съмнявайте се, питайте и ще я намерите - дори да е скрита вдън земя.
Естествено, има и друг вариант. За жалост, той е предпочитан от повечето хора и е, струва ми се, виновен в голяма степен за далеч не розовото състояние на България. Този друг вариант се изразява в тотална незаинтересованост. Такова поведение създава условия някой друг, различен от народа, да поеме юздите на държавата и да я „кара“ накъдето си ще. Свидетели сме на такъв сценарий от години и това трябва да приключи. Не ме разбирайте погрешно, не подканвам към революция – такова средство е неприложимо в настоящето. Начинът за подобряване на нещата се крие в нашето проглеждане в истината. Колкото повече хора започнат да търсят истината и да се борят за справедливостта, толкова по-добре за страната ни.
Не избирайте пътя на примирението и незаинтересоваността, а търсете истината. Гаранцията, че утре очите ви ще бъдат отворени, си я осигурявате вие. Колкото повече търсите и намирате истината, толкова ще се подобрява състоянието на обществото и страната.
Нека да погледнем по-обстойно положението с расизма в България. От 2001 година насам се провежда шествие, наречено Луковмарш. Неонацистки групировки честват паметта на Христо Луков - човекът, който е искал да вкара България във война, който е колаборирал с режима на Третия райх и е бил водач на фашистката организация “Съюз на българските национални легиони” (СБНЛ). Тази година маршът не се е провел по план. Полицията е разпръснала неонацистите, чийто сборен пункт е бил на НДК, на малки групички и ги е съпроводила до къщата на Луков, където те все пак са поднесли венци.
Как в модерни и отличаващи се с развитие времена като нашите, все още съществуват хора с такива възгледи? В мирни за Европа времена като настоящите, подобни убеждения не трябва да бъдат допускани. Мерки в България е трябвало да бъдат взети още преди години и вместо корумпираните ни политици да вкарват каквито закони им е угодно, е трябвало да се изготви закон против разпространяването на нацистки възгледи. Никога не е късно да се направи тази промяна, но колкото повече се отлага, толкова повече ненужна омраза се насъбира.
За щастие, срещу възгледите, пропагандиращи ненавист, стоят противоположни. Антифашистки движения в Европа е имало още преди Втората световна война. Българите с такива възгледи са се забавили с отстояването им и едва от 10 години насам се провежда антифашистко шествие, което е организирано от Антифа България. Ежегодно то се състои в деня на Луковмарш. Хората там са цветни, интригуващи и дружелюбни. Плакатите гласят “Фашизмът не е мнение, а престъпление” и “Вън фашистите от управлението!”
За миналото и времеубежищата
26/2/2021
Точно тази “повреда” ме накара да се замисля, че човек, който не познава своите близки, своите роднини, не познава и себе си. Не се чувства цял, има празнота, която трябва да бъде запълнена, иначе ще погуби притежателя си. Попаднах в безвремие, което ме въртеше в кръг, караше ме да си задавам въпроси, чиито отговори са пред мен, а аз не виждам. Може би съм като сляпата Вайша. Ту гледам в миналото, ту – в бъдещето, но никога не мога да погледна в настоящето. Да виждам нещата, които се случват сега. Тогава не си давах сметка колко всъщност е важно да знаеш откъде си тръгнал, за да знаеш къде отиваш. И изведнъж…
Реших да отида до селото си, до своето минало. Там са първите ми съзнателни спомени, първите игри и приятелства. На село открих и любовта към животните. Върнах се дванадесет години назад. Спомних си всичко до най-дребния детайл. И открих спомени, които не съм предполагала, че съществуват. Видях спомените на роднините си. Докоснах се до вещи и предмети, които и те са докосвали. Почувствах се истински близка с тях. Макар че никога не съм ги виждала, както и те мен. Животът ни е разделил още преди да ни е събрал. Стана ми много мъчно, защото не ходим там често, нямаме кола, а до такива села отдавна няма превоз. Хората са се преместили в града, за да търсят по-добър живот. Това е направило и моето семейство. Сега си давам сметка, че ако баща ми не си e тръгнал, вероятността да срещне майка ми, щяла да бъде минимална.
Днес селата пустеят и единственото, което носят, са спомените, пропити в стените, в мебелите, в снимките. Разказват истории, които само чакат да бъдат чути. Когато влязох в своята къща, си представих баба ми, дядо ми, лелите, чичо ми и баща ми. Как ехти детски глъч, как всички са весели - въпреки малкото пространство. Как всички се трудят в градината, как са ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВИ. И тогава разбрах!
Смисълът на всичко е в малките неща. Най-накрая открих това, което търсех. Изведнъж бледите спомени добиха цвят, форма и размери. Всичко започна да има смисъл и съдържание. И осъзнах, че винаги съм имала минало. То е стояло там и само е чакало да бъде открито. Чакало е точния момент - момента, който чакаме всички. Може би открих своето убежище и то определено не е бомбоубежище. Преоткрих себе си, заобичах минало, което нямам, хора, които не познавам. Заобичах себе си и семейството си още повече. Разбрах своя род, опознах го такъв, какъвто е. Открих място, на което домашният уют е най-важен.
Открих своето времеубежище!
Моята история с разрушаващото хранително разстройство – Aнорексията.
Нека си представим, че тази моя борба е едно пътешествие, например към Еверест. Първата спирка на моето пътуване е април, 2019 година, тук все още сме в подножието. Бях започнала доста да се интересувам от веган продуктите, начина на хранене на веганите, заместители на животински продукти, издевателствата над животни в кланиците и плюсовете от това да бъдеш веган в 21ви век, но за жалост не се бях замислила какви рискове крие това в себе си, ако нямаш никаква представа как да замениш яйцата, месото и всички млечни продукти, за да си набавиш нужните макро- и микронутриенти. А пък и бяха Великденските пости, реших да опитам нещо ново. Но новото започна да ме завладява и все повече го усещах като наркотик. Казваш си ,,това ми е за първи и последен път‘‘. Макар, никога да не беше за последен.
Започнах да вечерям само салати, месото ме отвращаваше, мазнините ме плашеха до смърт, косата ми настръхваше от вкуса на бялата, рафинирана захар, а сякаш водата я отбягвах, само защото ме беше страх да не ми се подуе коремчето и да не изглеждам, едва ли не, като бременна.
Звучи ненормално, налудничаво, нереално, но всъщност така живях в продължение на поне една година. Женският менструален цикъл и редовното изхождане са признаци за здраве, добро функциониране на половата и храносмилателната системи и психическо стабилно ниво. Но при мен нямаше такива неща вече, ,,не ме е еня‘‘, само да съм слаба и да държа важните, наложени от скали килограми. Теглих се през 1 час, много ме беше страх. Имаше моменти, в които преяждах, а в такива моменти не съм искала да живея повече.
,,Ти наистина не ставаш за нищо, ти си дебела, глупава, малоумна, недостатъчна, но най-вече дебела, имаш целулит, имаш стрий, имаш леко издуто коремче, леко е, но все пак го имаш, не ти е залепен за гърба. Съжалявам, но тазовите ти кокали не си личат и за жалост нямаш луфт (разстояние) между краката. Просто не ставаш“ – моята мантра и малкото гласче в главата ми, носещо името ,,Анорексия‘‘.
Ръстът ми е 165 см и тежах 50 килограма, следователно имам прекрасно тяло по Френската скала за ,,хубаво тяло‘‘( кой по дяволите определя какви са критериите за красота) и след тези разсъждения и изводи няма как да проявявам предпоставки за анорексия, трябва да съм 40 килогама. За мое щастие, не стигнах до тези килограми. Но за сметка на това цялото ми тяло спря да функционира нормално за едно момиче на 15-16 години. За мен ледено студените крайници, сините устни, жълтото лице, немощните усилия да стоя навън повече от 2 часа, обсебеният ми мозък само и единствено с мисълта ,,какво ще ям, за да не напълнея, а напротив, за да отслабна‘‘ бяха индикации за добро, подчертавам едно отлично ментално и физическо здраве. Липсата на менструация за мен беше маргинален факт, наистина не се интересувах, просто исках да бъда ,,красива‘‘.
Изкачваме се малко по-нагоре. Дойде учебната година 2019, 10ти клас. Моментът на промяната… не дойде така както го очаквах. Незабравимият спомен от тази травмиращата година беше ученическият обмен по програмата Еразъм+ в Италия. Познайте как гласчето ме заплашваше през цялото време –,, сега, когато отидеш в Италия, ще се тъпчеш само с ,,вредна‘‘ храна, ще напълнееш и ще страдаш, наистина ли искаш това? Просто се ограничавай до максимум.“ В банята на къщата, в която бях отседнала, имаше за мое най-голямо успокоение кантар. Но реших да се престраша да си хапна нещо и наистина бях горда с това постижение и опитването на тези храни отново след месеци.
След като се върнах, започнах тренировки и бях на хранителен режим. В този момент не бях плакала повече от болка заради тренировките, аз просто нямах сили да направя 20 клека, а камо ли 10 лицеви опори. Исках да се откажа след всяка една тренировка, но си казах ,,стига толкова мъки в този омагьосан кръг‘‘.
Започнах да следвам фитнес-момичета в Instagram, да запазвам рецепти на здравословни ястия, да смятам калории, дори си мих храната, ако случайно имаше малко олио или захар, или някакъв сос – знам, че е смешно, но това беше моят наркотик, доставящ ми нужната доза допамин, не се насищах само с една здравословна закуска, аз исках още и още от тези здравословни трендове – нисковъглехидратна диета, кетоза, gluten-free, sugar-free, guilt-free, happiness-free.
Но в един момент извиках тихо ,,стоп!‘‘. Започнах да се качвам по- нагоре, но много по-силна. Много ми беше трудно да кача килограми и мускулна маса, организмът ми беше подложен на чутовни нива от стресови хормони и бях на хормонални хапчета. Постепенно започнах да качвам мускулна маса, имах повече сила, усетих се жива, започнах да изявявам желание да готвя, 2020 беше накратко изцяло моята година на промяна, на моето възраждане, на моята нова страница от живота, изпълнена с щастие, незабравими моменти, приятели, подкрепа.
Парадоксално и действащо като един оксиморон, социалните мрежи първо ме хвърлиха в ада, а след това ми подадоха ръка и бавно, болезнено и трудно ме изстреляха в небесата, помогнаха ми. Отказвах да ходя на психолог, по мое мнение нямах проблем и си бях в прекрасна форма. Не, просто бях изгубила прекалено много мозъчни клетки.
Но днес – 2021г., тежа точно 62 килограма и съм висока 165 см. Натрих носа на всички френски, американски, английски и всякакви други критерии за красиво тяло, с тънка талия. Кръвното ми вече не е 80/60, тренирам редовно и издържам на натоварването, да, от време на време си поплаквам по време на тренировка, но нито за момент не съм си и помислила да се откажа, защото тренирането за мен вече е част от моето ежедневие, то ме учи на дисциплина и да не се отказвам, точно когато най-много те боли, физически и психически.
Постигнах моята цел за 2020, научих се да мисля критично, научих се да осъзнавам какво казвам и какво правя, надникнах дълбоко в света на ,,здравословното хранене‘‘. А всъщност какво означава здравословно хранене? Да не ям кекса на баба, да не ям сладолед, да не ям пица, да не ям повече от два плода на ден? О не, тези ограничения за мен вече са табу. Напук на всички норми, понякога преяждам с плодове, просто ги обожавам. Напук на всички забрани да не ям след 18.00, вечерям с чиста съвест в 20.00. Напук на моето старо ,,Аз‘‘, с което бях в непрестанна война за надмощие. Напук на здравословното, менструацията ми е редовна. Напук на всичко, свързано с телесната красота, успях да стигна до върха на Еверест.
Дали съм щастлива поради факта, че тази плесен започна да се развива в мен и да ме изпива като отрова?- щастлива не знам, но благодарна определено съм. Не казвам, че следенето на калории е нещо лошо, не, напротив, ако гониш някаква фитнес-цел, тогава давай, следвай твоето вътрешно чувство. Не казвам, че трябва да се тъпчеш със захарни изделия, торти, чипсове и всякакви други пакетирани и fast храни, напротив, човек трябва да намери баланса и ако му се хапва нещо и иска да ,,прегреши‘‘, защо не?
Скъпи читателю, надявам се, не съм те отегчила, а съм ти вдъхнала кураж, върнала съм ти надеждата и съм била за няколко минути живият пример пред теб за това, как мислите за ,,наркотици‘‘, за мании и за спазване на режими могат да бъдат твоя път към ада и бавното губене на себе си.
Тренирай, движи се, пий вода, яж плодове, зеленчуци, готвеното от мама и от баба, научи се и ти да готвиш, прочети някои рецепти, техники, избягвай постоянната консумация на трансмазнини и купешките ястия. Най-важните съвет и послание в този пост са: изгубиш ли се, изгубиш ли себе си, винаги има начин отново да намериш пътя, ще се чувстваш сам и неразбран, загърбен, мразен, недостатъчен, но позволи на себе си и на твоето крещящо за помощ ментално здраве да получите спасението
Храни се не само с храни, важни за твоето тяло, но и за твоята душа.
Апокалипсисът 2020
28/1/2021
2020 беше и година на въпросите. Болестта беше неизвестна за хората, никой не знаеше какво ще се случи. И вероятно заради множеството въпроси (Дали само заради това?), свързани с „чумата на 21 век“ се и намираха толкова „велики гении“, които ни предложиха богатите си колекции от конспиративни теории, мистични ритуали, авангардни проекти и всякакви подобни. Въпросите останаха въпроси, въпреки че се предложиха много отговори. Все още не зная дали коронавирусът е умишлено създаден лабораторен вирус, не зная дали се използва като биохимично оръжие. Не зная и дали Бил Гейтс иска да ни чипира чрез ваксините на „Пфайзер“… Или може би някой друг...
Годината е 2021. Теориите и предположенията какво ни очаква през тази година не стихват. Астролозите правят своите прогнози, разчитайки на звездите, други публикуват предсказания от познатата на всички анимация „Семейство Симпсън“, а трети пък разчитат на най-известната българска пророчица – баба Ванга. И всички казват едно и също – настъпва световен апокалипсис…
За мен апокалипсисът отдавна настъпи. Но това не е онзи апокалипсис, за който всички говорят толкова разпалено. Апокалипсисът настъпи в живота на човека, в неговия вътрешен свят, в неговите ценности. Времето на пандемия превърна всекидневието ни във война, най-важна се оказа ожесточената борба за оцеляване. Очевидно се нуждаехме от нещо, което да ни покаже, че човешкият живот - всеки човешки живот - и здравето, са най-важни. Те са на първо място, преди всичко останало. Някои се промениха и забравиха суетата и измамния блясък на колите и скъпите дрешки. Осъзнаха ценността на истински важните неща. Други продължават да живеят в неверие и конспирации. Може би рано или късно ще открият смисъла на случващото се за себе си, а и за човечеството. Сега е време да се възстановим от този апокалипсис заедно. Това е нова възможност.
Вече нищо няма да бъде същото… Ах, силно се надявам да е за по-добро…
За този репортаж е интервюиран социалният асистент на ,,Каритас Бургас‘‘ (консорциум от социални работници за съдействие на бездомните хора) Десислава Горанова и директорката на БЧК в Бургас Виолета Радева. ,,Според мен отношението към бездомните е различно, защото всеки човек има свое мнение по този въпрос. Хората, останали на улицата, имат различни причини, които са ги довели до това положение. Една част от тях наистина не желае да се върне към нормалния живот. Има много хора, които даряват от своите вещи, купуват храна. Други проявяват пренебрежително отношение, държат бездомните хора виновни.“, споделя Виолета Радева относно отношението към бездомните хора в Бургас. ,, В случаи, в които хората нямат необходимите образование, информираност и ресурси, се налага съдействието от наша страна и ситуацията е по-трудна‘‘, споделя социалният асистент Десислава Горанова. ,,Но от други институции (като болниците например) се гледа с лошо око, тъй като бездомните хора нямат необходимите здравни осигуровки. И въпреки че може да се касае за нещо спешно, те биват поставяни на второ място.
На 11.12.2020 клонът на организацията от София събира пари, за да осигури PCR-тест на бездомник, за да бъде приет в Центъра за временно настаняване в кв. Акациите. За бездомните хора и средствата за тези тестове се осигурява финансова помощ от ,,Социално подпомагане“. Но въпреки че държавата поема подобни разходи, в момент на нужда се отказват средствата с отговора, че еднократните плащания за периода са приключили. Целият проблем се крие в бюрокрацията.
,,Когато поискахме помощ, не я получихме, защото ставаше въпрос за друг град. Човекът, който кандидатства за тези средства, трябва непрекъснато да следи дали е изпълнил всичко в срок, важи ли решението за настаняване в приюта. Сега имаме точно такъв случай, при който ще изтече едномесечното решение за настаняване, а човекът няма да получи парите за теста поради празниците. Няма как да ги изтегли навреме и ще бъдат получени доста късно през януари“, споделя Десислава.
Човекът, за когото говори тя, се казва Костадин Ангелов и е на 34 години. По време на интервюто с госпожа Горанова този човек се къпе в банята на центъра ,,Каритас Бургас“. Средствата за неговия тест са събрани, но ще бъдат получени чак към 20 януари, а до тази дата Костадин, изписан с туберкулоза, остава на улицата. ,,Чувствам се застрашен, когато съм на улицата, но благодарение на ,,Каритас Бургас‘‘ вярвам, че мога да бъда одобрен за приюта“, добавя бездомникът.
,, Ние постоянно пишем писма, в които изискваме информация как ще се постъпи при някой казус. Но се действа едва когато проблемът ескалира, както и сега при бездомните с положителен PCR тест.‘‘.
Още когато се появява този проблем с парите при Костадин, от ,,Каритас-Бургас“ осъзнават каква борба е целият процес, свързан с институциите, бюрокрацията и подаването на молби. Ядосан е, тъжен е и е наранен, защото непрекъснато удря на камък. От 11 декември се борят той да бъде одобрен за приюта. Посланието от институциите понякога в подобни ситуации е: ,,Ако можеш, да се откажеш“.
Почти един месец преди това в Бургас отново има проблем. Предполага се, че бездомните хора нямат средствата за покриването на физическите нужди за водене на нормален живот. Въпреки това бездомник бива глобен с 600 лева на 07.11.2020.
Десислава разказва още, че първата глоба от 300 лева се дължи на факта, че този човек е стоял сам на пейка в парка, когато излизането е било забранено, а на другия ден идва другият акт - отново в размер на 300 лева - за това, че е без маска. Тогава се намесват двама адвокати, които помагат при обжалването на тези актове. А на този човек няма какво да му вземат, той няма възможност да плати актовете, болен е от епилепсия и е с умствен дефицит.
След всички тези проблеми и недоразумения идва въпросът „Къде е правителството?“. Сляпо ли е? И наистина ли, докато Бойко Борисов твърди, че никой няма да остане гладен, нуждите на тази маргинална и изоставена група се посрещат както трябва. Стотици хора кандидатстват за социалната програма, която осигурява 24 лева на ден, но изведнъж биват излъгани и дори да им се полага половината от тази сума, те не я получават. Липсват парите за храна и тогава се намесва БЧК.
,,В моменти като тези наистина няма никой гладен. Има безкрайно много програми. От БЧК за поредна година раздаваме хранителни пакети с много хранителни продукти. И тази инициатива е по оперативната програма на Европейската организация за храни и социално подпомагане. Миналата година около 11 000 бездомни хора и такива в затруднено социално положение получиха 2 пъти тези пакети. Един от тях е 25 килограма. Периодично се подпомага и от различни дарители, неправителствени организации, ротариански сдружения.“, допълва Радева.
,,Ние от БЧК подпомогнахме около 900 бездомни в Бургас, през март и април 2020, с основни хранителни продукти. Имаше кампания с дарения за финансови средства, с които се закупуваха храните.‘‘
Според директорката на БЧК Бургас слабата активност и информираност много често е причината, поради която човек става обект на лъжа. Няма как неправителственият сектор да знае постоянно кой е в беда и кой - в нужда, затова е много важно да потърсят помощ, за да могат чрез тази помощ да кандидатстват в различните социални програми.
От БЧК се осигурява храната, а от ,,Каритас Бургас‘‘ се дават много дрехи. Малкият център разполага с много дарени дрехи, одеяла, дори пяна за бръснене. Двете организации имат доста съвместна работа помежду си. Събития като ,,Купи и дари‘‘ и ,,Топъл обяд‘‘ свързват двете организации не само по финансова подкрепа, но и по отделеното нужно внимание към бездомните хора. Двете жени намират френската иновативна идея, тръгнала от Facebook, ,,Кутия за Коледа“ като една лесно приложима, успешна и щедра. „Бургазлиите имаме много големи и щедри сърца“, споделят с усмивка.
Бездомните - една обширна и рискова група. Трудно ще е да достигнем Финландия по отношението към бездомните. Реформи и промени като безплатна или по-евтина чешмяна вода в заведенията са предпоставка за осигурен достъп на всички уязвими групи. Такива организации като БЧК и ,,Каритас‘‘ влагат най-ценното, което имат – време.
Защо да се използват старите вагони на БДЖ за временен подслон вместо да се продават за скрап? Защото да си без дом, означава да ти е студено, да ходиш до тоалетната в храстите, да си гладен, да нямаш сигурност, да нямаш пари, да изгубиш себе си, да си сам. Колко много означава домът!?
2020 - годината на менталното здраве
18/1/2021
Какво ни попречи през изминалата година? Какво ни направи по-добри? А по-лоши?
Още през март месец на 2020 година, когато за всички нас започна кризата, Институтът за психично здраве и развитие в България проведе онлайн базирано изследване, за да провери какво е състоянието на хората, след като известно време са били затворени и изолирани. В изследването са взели участие 500 души от 16 до 70 години, като най-големият брой участници е във възрастов диапазон 25-54 години.
Анализът от проведеното изследване показва покачване на тревожността, напрежението, объркването и страха, свързани както със заразяване, така и с финансовата нестабилност, която настъпи при много семейства с началото на първото затваряне.
45% от хората, участвали в изследването са мислели, че ще се заразят. Въпреки страха от заразяване анкетираните споделят, че не изпитват толкова голям страх, че ще умрат, ако се заразят с вируса. Като най-надеждни източници на информация за вируса анкетиралите определят здравните и държавните институции, както и личните си лекари, а като най-ненадежден източник посочват социалните медии и съседи.
75% от анкетираните споделят, че са били добре информирани за това, какво им предстой още преди началото на пандемичната обстановка и казват, че това ги е накарало да се чувстват по-добре подготвени за предстоящата криза.
Половината от хората пък споделят, че изпитват леко до силно напрежение, когато четат статистики за новозаразените във и извън страната.
90% от тях отговарят, че са добре запознати с мерките за предпазване от вируса, а по-малко от 2% споделят, че не са запознати достатъчно добре.
Преобладаващите емоции в повече от половината изследвани са основно тревога и страх, при друга част има съпричастност и объркване.
Според резултатите, сред хората най-високо е нивото на страх, а най-ниско е спокойствието и безразличието. 18.75% пък е нивото на гняв, което е установено от анкетата.
Тя дава доста полезна информация. Но по мое лично наблюдение нещата вече не са толкова добре с умовете и емоциите ни.
Повечето възрастни хора, които живеят сами, се страхуват да излизат от домовете си или излизат веднъж в седмицата, или на две седмици, за да си напазаруват храна, в случай че няма кой да го направи вместо тях. Хората масово изпитват страх за живота си, особено в момент, в който броя на заразените се покачва. В началото, когато е правена тази анкета, си личи, че хората все още се стараят да запазят спокойствие и да не изпадат в паника. Но какво се случва след няколко месеца? Доста от нас се сринаха… най-вече психически. Страхът ни се засили, а това, че стояхме постоянно затворени, също не помагаше особено за менталното ни здраве. Нещо, което забелязах в себе си, е, че започнах да се отдръпвам от хората, които ме свързват с истинския свят - хора като семейството ми например. Станах доста по-раздразнителна за малки неща, промених се. Вместо да говоря с тях, реших да потъна в социалните мрежи с надеждата да успея да се самосъхраня. И знаете ли какво? Не се получи.
Във всеки един от нас - младите хора, с началото на пандемията нещо се пречупи. Дали ще се появи някакъв странен тик или навик като това, да си представяме, че живеем във филм или да се затваряме в собствен балон от мечти… По трудния начин научих, че това не е всъщност реалността. Много млади хора - и не само - развиха голям брой психологически проблеми. От леки до тежки нива на депресия, паник атаки, завишени нива на тревожност, нервни кризи и свръхемоционалност.
Нещото, което аз, като млад човек и гражданин, смятам, че е необходимо - различните институции да започнат да работят ЗА подобряване психическото състояние на хората в България. Нека всеки, който реши, че има нужда да получи безплатна консултация с психолог, психотерапевт и дори - ако се наложи при тежки случаи на депресия и други подобни по-трудни за терапия психологични заболявания - психиатър.
Факт е, че много институции, които имат опита и възможностите да си позволят безплатни консултации, го правят, но проблемът е именно в това, че трябва всеки човек да получава тази възможност, а в повечето случаи подобни безплатни консултации са по силите едва на определен брой хора.
Според мен - в случая - институцията, която трябва да вземе мерки за подобряване на живота ни не само от физическа, но и от психологична гледна точка, е Министерството на здравеопазването. И аз, като млад човек, заставам зад думите си.
Знаете ли какво ми направи впечатление по време на краткото ми проучване? Подобни анкети са правени доста, но в повечето случаи в началото на пандемичната обстановка. И е очевидно, че не са взети никакви мерки, предвид факта, че хората, вместо да се подобряват, по-скоро се влошават. Медиите също не са особено полезни за менталното здраве, особено на едно карантинирано семейство със съмнения за зараза с коронавирус.
Това е нещо, което разбрах през 2020 година. Психичното здраве влияе страшно много на здравословното състояние на един човек. Това е нещо, което мисля, че не само аз научих през изминалата година. Нещо, което мога да кажа в заключение, е, че от тук нататък трябва да разберем и осъзнаем, че е необходимо както да пазим и да се грижим за доброто си физическо здраве, така и да пазим и да се грижим за своето ментално здраве, защото: „Не е нужно да контролирате мислите си. Просто трябва да спрете да им позволявате да ви контролират.”
Трудно е да се сложат всичките събития в общи скоби, защото, вярвате ли или не, те наистина наброяват едно удовлетворяващо число. Нека, като за начало, да се потопим в света на постиженията в науката и медицината.
През октомври месец, 2020 година, две жени, французойката Еманюел Шарпентие и американката Дженифър Даудна, спечелиха Нобеловата награда за химия и по-конкретно за промяна на геномa. Тяхно постижение са и така наречените ,, генни ножици‘‘( CRISPR/Cas9). Тази технология, открита през 2011, носи същата слава като изобретяването на парната машина, колелото или компютъра. Ензимът Cas9 се използва за ,,изрязване“(редактиране) на селектирани части от DNA и да се добавят нови. Това е една голяма крачка в медицинските и научни изследвания за ,,дизайнерските бебета“ и за откриването на лек за болестта рак.
И като стана дума за тази коварна болест, следващата новина е свързана с успехите на австралийски учени, които през месец юли съобщиха за лабораторни изследвания в областта за ваксинация срещу рака. ,,Надяваме се, че тази ваксина би могла да бъде използвана за лечение при левкемия‘‘, споделя професор Кристен Радфорд, главният изследовател от групата. Въпреки отказа на повечето хора по света да се ваксинират, тъй като новата ваксина е под формата m-RNA-технология, разработена и регистрирана за първи път в историята на човечеството, този вид ваксина би могъл да бъде още едно средство за преборването на рака.
Може би победителят в класацията ,,Наука&Медицина“ печели новината от август месец, която обхваща цяла Африка. На горещия континент върлуват всякакви болести, но вече можем да кажем ,,Сбогом“ на полиомиелита или още - детския паралич. Срещу това заболяване на нервната система е изработена ваксина още през 70те години на миналия век, но, разбира се, страните в Африка, бедни, без ток и питейна вода, е нямало как да си позволят да ваксинират децата. През 1996 година са регистрирани общо 75 000 случаи на детски паралич. Но от 4 години няма нито един случай, което става повод за награждаване на 47 от държавите в Африка от Световната инициатива по ликвидиране на детския паралич.
Щом сме тръгнали с награждавания и успехи в бедни страни, стана време да въведем и темата за човешките права и човечността. Красивата, умна, амбициозна и само на 30 години Илвад Елман, сомалийка, бе наградена от министъра на външните работи в Германия, Хайко Маас, с немско-африканската награда от Немската-Африканска Фондация (нем. Deutsche Afrika Stiftung). Младата Елман се бори за мира в своята родна държава, Сомалия. По време на гражданската война в Сомалия, 90-те на миналия век, майка й е принудена да замине с 2-годишната си дъщеря за Канада, а баща й, активист за детските права, остава в Сомалия. Въпреки опасността Елман се връща в Сомалия през 2010, за да продължи делото на баща си. През последните 10 години тя и майка й основават Elman Peace Center, за да преборят насилието на жени и деца, детските бракове и за да разбият стереотипа за консервативното мислене относно позицията на жената в обществото, политиката и в икономическия сектор.
Но не само по света стават чудеса, но и у нас. Сред всичките вдъхващи чувство на сигурност, спокойствие и гордост събития се нареждат и двама българи, които биха накарали всеки от нас да се гордее. Инвеститорът, предприемач и създател на Webit Пламен Русев тази година на 12-и декември, 5-ата годишнина от Парижкото споразумение за климата, беше домакин на световните лидери в разговор за бъдещето на хората, дигитализацията и климатичните промени. ,,Това никога не се е случвало в 1339-годишната история на страната ни! А не зная дали във виртуална форма не е прецедент и в историята на света!“, споделя Русев. За 6 часа лидерите на над 70 държави, членки на ООН, разбраха какъв потенциал има София по отношение на дигитализацията, която е от голямо значение през тази година.
Медийната компания Bloomberg отреди място на Кристалина Георгиева в класацията топ 50 на ,,най-важните хора, направили 2020 безпрецедентна“. Госпожа Георгиева е управляващият директор на Международния валутен фонд, помогнал на над 29 държави членки през тази икономическа криза.
Изброяването на тези новини може да продължи дълго. Но няма как да пропуснем климата, истинската пандемия от години насам, чието опазване е водеща тема при всяко събиране на лидерите на Европа в парламента. Благодарение на вируса милиони тонове въглеродни емисии са спестени, водните канали на Венеция са по-чисти, а кристалното небе над мегаполиса Китай най-накрая се откри след ,,юргана от пушек‘‘.
2020 е година на предизвикателства - не само такива, свързани с политиката, валутите, пакетите от ЕС относно вируса, но и вътрешни предизвикателства. Да преборим самите себе си, да изгасим леко този вътрешен огън от задачи, стрес и да обърнем внимание на истински сюблимните моменти. Да разсеем това електричество от превъзходство и да запалим свещта на човечността. А всички тези събития показват на хората, че зад всеки тъмен буреносен облак се крие слънцето, сгряващо сърцата ни и ставащо причина за щастие. Да кажем едно тихо ,,Благодаря“!
Топ 10 на 2020
29/12/2020
Истината е, че тази година не може да има „топ десет“. Тук всичко е първо. И сега. И те разтърсва из основи. Мачка те, гази те, дъвче те и те изплюва. И не знаеш къде се намираш. Но се изправяш. Прегръщаш близките си (някои само виртуално) и продължаваш. И някъде там, насред цялата паника, точно преди антракта, "на попрището жизнено в средата", в мига преди кулминацията на поемата, по средата на цялото това цирково представление... Някъде тогава осъзнаваш какво щастие е да имаш кого да прегърнеш, когато ти се реве до припадък, а после още малко.
"Скапана година", ще кажат някои. По всяка вероятност от тяхната камбанария е точно такава. Но какво е тя за един 18-годишен човек например? Годината се оказа доста широка и рязка крачка по житейския път на порастването. Пораснахме. Наложи се. Седяхме вкъщи. Минахме през карантина, пандемия, маски, ваксини, смърт, рязко превключване към онлайн обучение, бяхме в тъмно неведение. Седяхме си вкъщи. Гледахме новините. Виждахме масови протести, замеряне с яйца и бомбички, палене на сено и маски, палки и белезници, оставки, плажове, еврозони, премиери, прокурори. Някои хора в целия си живот не стават свидетели на подобни събития. Още по-малко пък с такава концентрация.
Някъде зад всичко това остана обаче мисълта за другия. На заден план отиде човекът. Изтласкан бе от политическия и икономическия терен животът. Ценностите се обърнаха с главата надолу и с краката нагоре. Дори човек като Ботев вероятно би млъкнал пред такъв разпад на изначални морални устои. Изведнъж егоизмът – обществен и личен - се появи в целия си блясък, за да заслепи тези, същите, които го подхранват, а и останалите покрай тях. За да паднем по-лесно и бързо в така или иначе неизбежната пропаст.
Пък някои, оползотворявайки времето си вкъщи, откриха непреходността на световната класика. Това бяха основно тези, които могат да четат. За останалите - нещо като непреходността на човешката глупост е, ама заслужава повече внимание. Защото наред с егоизма в настоящата ситуация изпъкна и глупостта, и простотията, и масовата малокултурност на съвременното общество. Изпъкна "папагалската" тенденция, желанието да се изкажем, въпреки че не знаем нищо по темата, разпространението на фалшиви новини, и то не умишлено, а просто от незнание. Определено година на изпъкването. На всякакви равнища.
Би било прекрасно след Нова година да се събудим така, както Ебенизър Скрудж сутринта на Коледа. Но не. Защото няма духове, които да ни спасят от собствените ни умствени затвори. Защото всичко е в нашите ръце. И ни се изплъзва. Все още се изплъзва - и може би прекалено бавно. Вселената ни дава шансове. А ние ги губим, лутайки се между опасността за здравната, образователната и храносмилателната си система.
Не бива да се доближаваме до поетическия свят във Вазовия "Двайсетий век". Векът вече, поне на хартия, не е двайсети. И хората, поне на думи, осъзнават, че смяната на календарната година няма да донесе решение със себе си. Въпреки това и аз, някъде дълбоко в себе си, се надявам, че на първи януари ще се събудим така, както чичо Скрудж в коледното утро. Усмихнати, осъзнати, готови за борба, отговорни към себе си и околните. По-добри. По-вярващи. Изпълнени с надежда за утре.
Скъпи дядо Коледа...
23/12/2020
Пиша ти аз - от миналата година. Не ме ли помниш? Е, няма нищо, толкова деца ти пишат всяка година, нормално да забравяш. А и сега с този коронавирус… Разбрах, че си под карантина. Надявам се да се оправиш до Коледа.
Така де, искам да ти благодаря, че изпълни всичките ми желания миналата година. Ама като ти казвам всичките, дядо… Наистина всичките. Сега обаче съм тук с едно единствено желание за тази Коледа. Миналата година бяха седем, а сега е само едно. Но то е по-важно от всичко на света.
Нали я помниш мама, аз и за нея писах миналата година. Ами, тя сега е с този коронавирус, дето го имат всички. И е в болница, Дядо Коледа… В болница е. На мен ми е много тъжно и самотно. Аз колко пъти съм ти разказвала, че Коледа ми е любимият празник и че много обичам да сме всички заедно, цялото семейство… Да се смеем, да отваряме подаръците заедно. Ей тия неща сега ми липсват, дядо.
Знам, че много пиша. Голяма съм бърборана. Обаче, моля те, много ти се моля да излекуваш мама и тя да се върне вкъщи на Коледа. Дано не съм ти писала твърде късно, за да имаш време да си свършиш работата. Знам, че миналата година бяха играчки, а сега е нещо толкова голямо… Но дядо, нищо друго не искам сега.
Мама ми липсва. Върни я жива и здрава вкъщи.
С много обич:
Ти знаеш кой
Време за равносметка за изминалата година
Нека през 2021 г. да съхраним себе си, да не позволяваме да бъдем манипулирани и подвеждани. Не всеки, показващ се от екрана на телевизора ни, има за цел да ни държи истински информирани. Понякога най-харизматичните личности са тези, които са с най-убедителните маски. И не ни мислят доброто. Нека не забравяме, че сме мислещи хора, че житейският опит ни е направил мъдри и няма да се оставим тъй лесно някой да отнеме вътрешния ни мир. Страхът е най-лесният начин да манипулираш масите и да контролираш живота им. В такива времена лесно се създават фалшиви герои и жестоки диктатори. Но за чия сметка? За наша, естествено!
Моите очаквания за 2021 г. са, че тя ще бъде по-щастлива от 2020. Нека си вземем уроците от тази година. Нека работим върху слабите си страни и ги превърнем в силни. Да не позволяваме някой да си играе с физическото и псхическото ни здраве. А ако това все пак се случи, да бъдем обeдинени и да изразим по ярък начин недоволството си от това. Но заедно - защото проблемите ни са общи. Каквото притеснява мен, притеснява и много други хора. Не сме различни. Просто понякога ни трябва малко повече вяра, че има кой да ни подкрепи.
Вярвам, че това ще е година, в която медицината, науката и хуманизмът ще достигнат върхове. Надявам се да бъдем свидетели на много епохални открития, от чиято полза да се възползват не само шепа хора, но и останалите, които се наричаме обикновени. Надявам се дистанцията между едни или други групи хора да се стеснява, за да заживеем в онова мечтано равенство, в което мнозина отдавна се съмняват. Нима е трудно да бъдем хора? Нужна е една крачка, една подадена ръка, един поглед, изпълнен с доверие, и думите: „Аз съм с теб“.
Първата ни медийна изява в БНР
17/12/2020
И то не с коя да е медия, а с Българското национално радио в град София. Благодарим на Георги Карамфилов за предоставената възможност да разкажем за идеята си.
Слушайте Васил Василев и Нина Кирилова сега в сайта на БНР.
Линк: https://bnr.bg/sofia/post/101389501/balgaria-na-mladite
Ах, този ужасен декември…
14/12/2020
Но къде останаха вярата, доброто, любовта? Тези неща не могат да бъдат заместени с нещо друго. Те са в сърцето и в душата, продължават да съществуват, независимо от обстановката и независимо дали сме сами или с компания. Вярата в доброто, желанието да помагаш…те винаги ще си останат в нас. Макар трудните времена и новините, които всекидневно ни заливат, ние имаме силата да се изправим и да променим положението. Да направим декември незабравим. Да направим добро за някого, макар и да е дигитално. Да дадем шанс на новото, на бъдещето, което не познаваме. Ние имаме днес, имаме един декември, в който да повярваме, че чудесата се сбъдват и ние можем да бъдем главните виновници за това.
Като се замисля… декември май не е чак толкова ужасен…