Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Заедно, да поводим народния си глас16/8/2020 от Мария Тоневаавтор и главен редактор в speechange България в дъното на поредната класация
Хиляди въпроси нахлуват в главите ни, всеки ден щом пуснем телевизора, включим радиото или прегледаме новините през социалните мрежи. Като изключим цялата негативност, която четем и слушаме последните месеци, сигурни ли сме че информацията, която ни предоставят е напълно достоверна? Статистиките и класациите на свобода на словото дават отговорите. В класацията на „Репортери без граници“, България е на 111- то място по свобода на словото в световен мащаб и е една от последните в Европа. Държавата ни не е променяла своето място от 3 години. Според глобалния ни индекс, ситуацията в България влиза в графата „Проблемна“.“ Преди нас - на 110 място, се нарежда Гвинея, а след нас - на 112, е Непал.“ – пишат от economic.bg. „Балканските страни Албания, Сърбия и Черна гора, които не са част от ЕС, заемат по- добри места в класацията, отколкото България - съответно 84, 93 и 105. А Унгария, където правителството контролира голяма част от медиите, е на 89 място. Северната съседка на България - Румъния - е още по-напред в класацията. Тя заема 48 място. Доста по-тежко е положението в Русия (149) и Турция (154).“ – пишат от dw.com Макар да знаем за проблема, знаем ли какво е решението за него? Представяме Ви част от редакцията на вестник „Будилник“ от Езикова гимназия „Христо Ботев“, а по- точно – Елица Караусева, Жулен Садула, Виктория Христова, Моника Заимова и Седеф Рамадан. Какво мислят те, като едни тепърва развиващи се журналисти и какво е решението на проблема, прочетете в интервюто с тях. 1. Какво смятате на новините в днешно време и информацията, която ни предоставят? Достоверна ли е? Смятате ли, че негативните новини преобладават последните месеци? ЕЛИЦА: Честно казано никога не се доверявам сляпо на новините, които чета дори и да са от "надеждни" медии. В последните месеци около пандемията медиите по мое мнение всяваха страх и паника. Все по често избирам да не гледам новинарските емисии, защото прекалено голяма част от споделяната информация е негативна, а понякога се забравя да се споделят стойностни неща и позитивно насочени такива. ЖУЛЕН: За жалост в днешно време или по-скоро тези дни по новините се съобщават негативни и трагични новини. Не мога да кажа със сигурност дали това се дължи на времето, в което живеем, или на хората, които стоят зад историята на тази новина. Но мога да кажа, че е крайно неприятно да се чува “добър вечер” при всяко отваряне на телевизията, след което следват главно неприятни, катастрофални новини, а много рядко и нещо, което няма да ни накара да си кажем “ Надявам се това да е всичко за днес”. ВИКТОРИЯ: Зависи от източника, благодарение на който си набавяме информацията. Има доказани медии, които са обективни и не страдат от свободата на словото. Има и доказано про-правителствени медии в страната, които обслужват интересите на властта (Нова телевизия, Канал 3, ПИК) МОНИКА: Факт е ,че в днешно време много от нас сме склонни да вярваме повече в негативното.Смятам ,че песимизмът се внася по-често в новините днес,сякаш негативното е по-истинско и достъпно за вярване. Все пак всеки има избора да възприема и да вярва в това ,което иска. СЕДЕФ: Мисля че новините в днешно време не са достоверни, защото всеки източник казва нещо съвсем различно, променя новината напълно и губи истинските факти. Последните месеци негативните новини преобладават, заради вируса, особено в България. 2. Запознати ли сте с проблема за свободата на словото в България и знаете ли, че страната ни е на 111то място в света от общо 180? Какво смятате за тази статистика? ЕЛИЦА: . Да, запозната съм с класацията на "Репортери без граници" и също с техните аргументи защо страната ни е на 111 място. Смятам, че статистиката е обективна и полезна, за да можем ние самите да преценим до колко да се доверяваме на медиите. ЖУЛЕН: Запозната съм, да. Това е поредната класация, в която страната ни е е на една от последните места, което ме прави още по-тъжна за бъдещето на страната ни. ВИКТОРИЯ: Запозната съм с проблема относно свободата на словото в България и с позицията ни в класацията на Репортери без граница. Намирам позицията ни за недопустима и със сигурност е нужно да се работи за промяната й в положителна насока. МОНИКА: . В днешно време колосален брой хора,разчитат на лесно предоставената информация.Нямат особено голям интерес да се ровят в достоверността на поднесените факти и за това не могат да защитават и своята позиция. Смятам,че хората трябва да св интересуват от истината и да я защитават. СЕДЕФ: Няма съмнение, че тази статистика показва реалното състояние на всяка страна. Всеки може да го потвърди, веднага щом пусне телевизора или включи радиото. 3. Как се стигна до тук? Кои според вас са причините, България да е в дъното на всички класации по свобода на словото? Защо например северната ни съседка – Румъния е на 48- мо място, а ние сме толкова назад? ЕЛИЦА: Не е една причината да се стигне до тук. Например това, че много от телевизиите и вестниците са собственост на олигарси, политици и тн., което води до отсяване на информация, така че тя да е лично изгодна на тези хора. Не съм запозната със ситуацията в Румъния, но това, че е на толкова добра позиция в класацията, само може да ни послужи за пример. ЖУЛЕН: . Аз мисля,че проблемът за свободата на словото в България се дължи на подтискането или изкривяването на истината от страна на властимащите. Една и съща новина може да се каже по много различни начини- било то по добър или лош, това зависи от хората, които стоят зад написването или прочитането на новината. ВИКТОРИЯ: По мое мнение дотук се стигна предимно заради окупацията на управляващата в последните 10 години партия. Окупация, която се наблюдава във всички институции, включително и медиите. Именно затова липсва и обективността, както и истинската критичност от страна на водещите медиите в страната. МОНИКА: Всичко се свежда до любопитството за предоставената информация. Може би останалите страни искат да знаят и искат да изявяват публично своите интереси. Може би и техните медии поднасят по-достоверни факти. СЕДЕФ: Свободата на словото в България е в дъново на класациите, защото според мен, в нашата страна, правителството не признава изискванията на гражданите и исканията им. Дори да изкажем мнение, няма кой да ни чуе. Всичко е свързано с пари и власт. 4.Какво е решението? Как ние – като тепърва развиващи се журналисти
можем да помогнем на страната ни да се изкачи в класациите? ЕЛИЦА: Решението не е никак лесно и бързо, но то зависи именно от нас. От нас зависи да прекъснем този порочен кръг, чрез изказване на мнението ни по въпроса и разпространение на идеите ни. Важно е да покажем, че има млади и мислещи хора, които са загрижени за положението в страната си и искат то да се развива към по-добро. ЖУЛЕН: Младите ни журналисти могат да избегнат този проблем непроявявайки интерес към парите, властта, а за доставянето на истинска новина на народа ни. Защото една новина може да включва всеки, както и да промени истината в живота на всеки. Колкото и да не се обръща внимание, журналистиката може да промени мисленето на един човек, начина му на живот, мечтите, както и реалността му само чрез коригиране на една истина. ВИКТОРИЯ: По съвет на моя позната, завършила журналистика - всеки млад току що завършил журналист би обидил себе си, ако започне работа в някоя от медиите, които са под обект на натиск и не са в разцвета на обективността си. МОНИКА: Като бъдещи журналисти,ние трябва да се интересуваме от случващите се новини и да поднасяме всичко с реалната информация.Нито прекалено подсладена,нито изопачена. Трябва да говорим и да подтикваме другите да се интересуват и изявяват позициите си. Заедно, да поводим народния си глас. СЕДЕФ: Според мен този проблем би се разрешил като не се отказваме от правото ни да проявяваме мнение като народ.
0 Comments
Read More
Back to Blog
Свободата на словото е нещо неприкосновено, гарантирано от основния закон в държавата – Конституцията: Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Този принцип е една от най-важните характеристики на демократичното общество. В България обаче понятието „свобода на словото“ често се възприема в твърде широки граници. В този “нашенски“ вариант свободата на словото често се използва като оправдание на лъжи, манипулации, клевети, хули и провокации. Може би е излишно да споменаваме, че именно заради това България заема едно от последните места по свобода на словото, като страната ни е по-долу в класацията дори от страни като Северна Корея, Гвинея, Кувейт и пр. България заслужено получи титлата „черната овца“ на Европейския съюз от неправителствената организация „Репортери без граници“ в тяхната статия за страната ни. Това е „признание“ за корумпираните медии, които всекидневно ни предлагат богат избор от различни „интерпретации“ на истината.
От изключителна важност е всяка една медия да бъде независима от политически партии и лица, от икономически структури и организации. Медийният морал изисква да се отразяват събитията такива, каквито са, да се представя истината и само истината. Възможно ли е това? Възможно ли е истината да е само една? Когато група от хора притежават повечето печатни издания, контролират много сайтове и телевизии, истината е такава, каквато я определят те. Идеята за масово осведомяване се потъпква в замяна на пари и интереси. Журналистите също се превръщат в част от този бизнес. Обикновено критичните гласове се заглушават чрез съдебни дела и налагане на пълен контрол над финансирането на медиите. Така викът се превръща в празно ехо, което никой не чува. Сред журналистите има и много хора с висок морал и интелект, със съзнание за обществена отговорност и мисия. Сред цялата маса от лъжци, в тълпата се крият много истински журналисти. Последиците са катастрофални. Не знаем кое е истина и кое е лъжа. Не знаем на кого да повярваме, къде е достоверната информация, къде се крие манипулативната лъжа. Въпросът е един: Медиите в България имат ли бъдеще?
Back to Blog
от Елица КараусеваДоброволец в speechange Кой и защо постави страната ни на 111-то място в световната класация за свободата на словото? Какви са мотивите на организацията “Репортери без граници”. “Репортери без граници” е неправителствена организация, която защитава свободата на медиите в световен мащаб. Идеите и убежденията на организацията се основават на Член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., според който всеки има „право на свобода на убеждение и на изразяването му“ и също право “да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници“. Въз основа на преценката на организацията и данните за свободата на пресата в дадена страна годишно се публикува класация- Индекс за свобода на пресата. Данните се основават на въпросник, в отговарянето на който взимат участие партньорски организации на РБГ (14 групи за свобода на изразяването в 5 континента) и на 130-те кореспондента по света, както и на журналисти, изследователи, юристи и активисти за човешки права. Проучването включва въпроси за директни атаки срещу журналисти и медии и за други индиректни източници на натиск върху свободата на пресата. Стойността на индекса на всяка страна в класацията се определя по този начин: шест критерия, част от качествения анализ, се комбинират за формирането на оценка А, която приема числова стойност от 1 до 100. Тези същите шест критерия, но съчетани с количествените данни за посегателства над журналисти, формират и оценка Б (отново със стойност между 1 и 100). За крайна оценка се избира по-високата от двете стойности – А или Б. Всяка страна получава рейтинг на този принцип, като високи стойности на индекса означават несвободни медии, а ниските – свободни. На базата на този индекс „Репортери без граници“ изготвя и годишна карта за свободата на пресата по света.
Според проучванията от тази година България остава последна по свобода на пресата в ЕС, а статията за страната ни в официални сайт на “Репортери без граници” е озаглавена именно - “Черната овца на Европейския съюз”. За втора поредна година България заема 111-то място в Индекса за свобода на пресата. “Въпреки нарастващия международен натиск свободата на медиите в България не се подобри през 2019 г.“ пишат РБГ в началото на доклада за страната ни. Примерите за това са натискът върху журналисти от страна на БНР през септември 2019 г., промяната в собствеността на две от най-големите частни телевизии у нас- BTV и Nova и последващите от това действия. Споменава се и за промяната на редакционната политика на Българската национална телевизия след назначаването на нов генерален директор през 2019 г.- от доста неутрална към проправителствена. “Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България. Най-известното въплъщение на това отвратително състояние е Делян Пеевски, който уж притежава два вестника (Телеграф и Монитор), но също така контролира телевизионен канал (Канал 3), новинарски уебсайтове и голяма част от разпространението на печатни медии.” пишат Репортери без граници за състоянието в България. Според организацията правителството продължава да разпределя финансиране от ЕС и публично финансиране главно за “медиите с пълна липса на прозрачност “. Което пък води до насърчаването на хората за въздържане от искрено мнение по някои теми и въпроси. В доклада се споменава и, че “в същото време съдебният тормоз върху независими медии като групата “Икономедиа” и “Бивол” продължава да се увеличава”. Това са част от причините, поради които страната ни остава на дъното на класацията за свобода на словото. Вярвам обаче, че все повече сме хората, които искаме това състояние да стигне своя край. Само заедно и обединени в една обща кауза сме способни да направим промяната, която искаме! |