Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Всяка година, на 8 март празнуваме деня на жената. Изразяваме признателността си към жените, които обичаме и уважаваме. Благодарим им, че са отдали целия си живот в това да създават един нов свят, изпълнен с равенство и демокрация. На 8 март правим поклон пред онези жени, дали ни правото на глас, към онези жени, заради които в момента можем да работим професии, които до преди време не сме имали правото да работим. На 8 март взимаме пример от миналото и обръщаме глава към бъдещето. С надеждата, че ще се раждат все повече и повече момичета, които ще променят нашия свят към по-добро.
Проблема за ролята на жените в политиката и у нас и в световен мащаб става все по-популярен. В България едва ¼ от представителите в народното събрание са жени. И това е проблем, който засяга не само политиците, но и нас – младите хора, които чрез гласа си градим нашето бъдеще. Знаем за проблема, но какво е решението? И може ли един подкаст за ролята на жените в политиката да промени цялостното мислене и състояние на хората тук и по света? Катерина Василева е студентка в първи курс в Софийски университет, със специалност политология. Тя е създателка на подкаста „Полифем“ - медиен проект, посветен на жените, които променят политиката. В подкаста се разказват историите на общественички, жени-активистки, жени, които искат да работят за случването на положителна промяна в света. В самите епизоди се разказват историите на жени от миналото и съвремието в България и по света. Катерина се стреми да включва жени от максимално различни страни, от най-различни ситуации, с различни политически убеждения, за да може максимално добре да се представят тези толкова сложни политически проблеми и въпроси на малко по-достъпен и интересен език за хора, които не се интересуват толкова от политика. Освен това се занимава с допълнителни проекти, като гледа да се възползва от всички възможности, които изникват в живота и. Идеята за „Полифем“ възниква миналото лято, след един летен лагер, организиран от Български фонд за жените. Както разказва Катерина, идеята на лагера е да отидат с някаква проектна идея за инициатива, която искат да реализират. След лагера имат възможност да кандидатстват за подкрепа от фонда. С усмивка признава, че тя не е отишла с конкретна идея, но с течение на лагера се е замислила за това колко лошо са представени жените в политиката в България и не само. Случвало се е по време на лекциите да си говорят по тази тема - за жените в политиката, за различни положителни примери от различни страни по света. Направило и е огромно впечатление, защото е разбрала че има много интересни жени, които са оставили отпечатък в политиката или са променили нашето съвремие. „В България не знаем толкова много за тях, не се интересуваме и не си даваме сметка, че жените у нас не са добре представени в политиката като обществена група, което е проблем тъй като в една представителна демокрация трябва да има представителство за всички социални групи.“ – казва младото момиче. Добавя и че е много важно жените също да участват в политиката, тъй като те акцентират върху много важни проблеми и въпроси, които иначе се изпускат в дневния ред, особено в страни като нашата. Жена, за която са говорили на летния лагер е Димитрана Иванова, за която в последствие посещава един от епизодите на „Полифем“. Направило и е голямо впечатление това, че преди лагера не е знаела през коя година в България жените получават право на глас, не знаела коя е жената лидер за женските права. Катерина казва: „Толкова много неща не знаем от собствената ни история, от тази на близкото ни минало.“ Приискало и се да промени това, както по отношение на жените, които са част от нашата история и нашата българска политика, така и по отношение на добрите примери в световен мащаб. Тя мисли, че има наистина много примери за вдъхновяващи, дейни политици в света, включително и в нашето съвремие. Някои страни в света се управляват от страшно компетентни жени политици, а на Катерина и се иска да разкаже именно техните истории, да покаже че подобни управления са възможни и защо пък да не видим и нещо подобно в България. Споделя, че първоначално си е представяла проекта като книга, в която да представи няколко жени политици. В последствие е избрала подкаста като формат, тъй като то е нещо, което набира все повече популярност и се увеличават неговите потребители. Тя самата харесва подкасти на разказвателен принцип, а не такива, в които има разговори и дискусии. Според нея такъв тип разказвателни подкасти липсва в българската медийна среда. В крайна сметка непосредствено след лагера се оформила идеята за „Полифем“ Един епизод от подкаста се подготвя за две седмици. В началото на този период тя прави доста обстойно проучване за жената, за която е избрала да разказва – за живота и, политиката и, идеите и, визиите и за бъдещето. Иска и се да разгледа максимално различни гледни точки, преди да вземе решение коя позиция ще представи самата тя. Стреми се да е максимално обективна, когато разказва тези истории, тъй като разказва историите на доста противоречиви личности. Дава за пример Маргарет Тачър – в световен план е много харесвана от някои, но мразена от други. „Напълно нормално е с оглед на нейните политики, качества и убеждения да разберем защо се получават такива конфликти. Мисля, че трябва да познаваме много добре историята на тази жена. Обективността и неутралността са много важни, когато разказваш историята на жена от световната политика.“ Катерина гледа документални филми, чете книги, търси информация в интернет, слуша други подкасти, интервюта и специалисти по съответните политически теми. След което започва да работи по сценария на самия епизод, което представлява събраната и синтезирана информация. Отделя цитатите, които иска да бъдат включени в епизода за самата жена, за да е по-автентично. Помагат и други хора. Има графичен дизайнер, който работи по корицата на подкаста и визията му, за да може всеки епизод да има своя собствена корица. Много разчита на визуалния елемент, защото според нея първото впечатление идва от това какво виждаш, а на нея и се иска това което представя да има максимално добра обложка. Момичето, което озвучава цитатите се казва Симона Колева и тя и помага да даде живот на жената, за която разказва. Освен това голяма помощ оказва и публиката, която има, за която тя я много благодарна. Най-активните сред тях постоянно и пишат. Мотивация и дават комплиментите за подкаста, които получава. Тя си ги препрочита постоянно. Дават и препоръки за жени, за които може да разкаже за в бъдеще или за проблеми свързани със самия подкаст, които може да разреши в следващите епизоди. Помагат и приятели, познати и слушатели, с които се е запознала чрез подкаста и разбира се всички хора от Български фонд за жените. В някои от епизодите, Катерина включва изказвания или кратки интервюта на различни момичета и жени, които могат да допринесат много за изграждането на образа на една жена политик. В епизода за Александрия Окасио Кортез е включила много различни гледни точки, успяла е да улови различни позиции, да определи нюанси, които иначе в самото проучване не е успяла да акцентира. „Хубаво е когато има повече хор,а които да ти предложат една различна гледна точка“ – казва студентката. След като напише сценария следва техническата част: трябва да запише епизода, да го обработи, да добави звукови ефекти, музика и ако има добавя и интервюта. Катерина споделя, че е била неопитна в техническата част в началото, докато още е разработвала проекта. Тогава са и помогнали хора, които разбират от аудио обработка, както и хора, които имат свои подкасти. Те са я насочили за избора на техника, избора на програми за обработка на аудио. След приключване на един епизод следва разпространението. В началото е отделяла доста голямо внимание върху социалните мрежи, тъй като и се иска да изгради една общност, около подкаста. Цени своите слушатели. Смята, че заедно можем да обменим опит и знания. Катерина често пуска въпроси в Инстаграм, относно какво смятат последователите и за някой важен въпрос от политиката. Казва, че се раждат идеи от тези интеракции. „Това е нещо много важно: да може младите жени и момичета да се замислят по тези въпроси, да обърнат внимание на такива теми, които не се акцентират нито в училище, нито в разговорите между младите хора.“ Катерина се опитва да избира максимално различни една от друга жени, за да може да представи чрез всяка една от тях история, тъй като нейният подкаст е изграден на този принцип. Историята на всяка една жена е свързана с дадена тема от политиката. Например по темата за жените и правото на глас е избрала Димитрана Иванова и чрез нея се е опитала да разкаже голямата история за цялостната борба на жените да получат това избирателно право. По темата за жените пионери в политиката е избрала Беназир Бхуто, която не е първата жена министър-председател в света, но пък е първата жена начело на ислямска страна. По този начин се опитва чрез тази една фигура да разкаже една по-голяма и по-цялостна история за даден аспект от историята на жените в политиката. Катерина винаги знае кога иска да разкаже историята на някоя жена. „Това е едно категорично усещане, когато четеш за нея или гледаш за нея. Това вдъхновение няма как да се обърка с нещо друго.“ – споделя тя. Много я докосват техните лични истории и когато чете, слуша или гледа за тях, си казва че тази история трябва да бъде разказана, тази история трябва да достигне до повече хора. Било така и с Беназир Бхуто. Първият и досег с нея е бил, по време на слушането на един подкаст, който се е състоял предимно от нейни изказвания и интервюта. Начинът, по който тя говорела, само гласа и, нещата, които е казвала са били достатъчни, за да си каже тази, че тази история трябва да бъде разказана. „Тази жена е изключително вдъхновяваща и има какво и аз и слушателите ми да научим от нея.“ Това е другото ключово нещо – какво можем да научим от историята на тази жена? Катерина смята, че всяка жена политик, която тя е избирала и ще избира, каквито и успехи и провали да има в своята политическа кариера, може да ни даде много полезни уроци за това как би трябвало да се случва политиката, как трябва да се случват обществените процеси и как самите ние можем да повлияем на тези процеси и да бъдем преки участници в тях, а не просто странични наблюдатели. „Мисля, че това е най-важното - Какво можем да научим от нея и какво е вдъхновяващото в нейната история.“ Нея лично я вдъхновява това колко компетентни и образовани жени има в политиката, жени които знаят какво правят, знаят защо са на този пост и не се колебаят да преследват целите си. В момента особено я вдъхновява Джасинда Ардерн. Тя е сегашният премиер на Нова Зеландия и според Катерина се е справила брилянтно с кризата с Корона вируса, а това е нещо, с което не много лидери на страни по света могли да се похвалят. Освен това впечатление и е направило начина, по който тя реагира в такива сложни ситуации, начина по който говори на хората, начина по който се доближава до тях. „Това е което ме вдъхновява за тези жени – начина по който се свързват с хората, колко са способни да реагират в трудни ситуации, колко много сила и емпатия има в тях. Наистина ми се иска да има повече такива жени, наистина ми се иска да видя и такива жени в България, иска ми се да се появят повече жени политици, за които мога да кажа да, тези жени ме представляват и искам да продължават да ме представляват и да видя какво могат да постигнат те за мен и за нас като общество.“ Основната цел, която си е поставя Катерина е да покаже, че политическите теми могат да бъдат интересни и могат да бъдат интересно и достъпно разказани за хора на нейната възраст. Нейната слушателска група е от 18 до 25 годишни момичета, които според нея заслужават да имат един такъв източник на информация за теми, които да им показват, че те наистина са не просто важни за тях и лично и за нас като общество, но могат да бъдат и интересно представени. Също така да подтикне младите хора и най-вече момичетата да се интересуват повече от тези теми, да четат повече новини, да бъдат информирани, да бъдат граждански активни, да поискат те самите да направя нещо, да се вдъхновят, да преследват собствените си мечти и цели, след като чуят историята на някоя от жените които тя им е представила. Това е и което най-много я радва в слушателския отзвук. Преди няколко седмици е получила съобщение от едно момиче, което и е казало, че много е харесала подкаста и се е вдъхновила за 8 март да напише статия за училищния вестник, която е посветена на влиятелни жени, които трябва да познаваме. Друго момиче и е казало, че е започнало да се информира повече: да чете новини, да се интересува от политика в следствие на подкаста. „Дори и да си успял да повлияеш само на един или двама души, по този начин ти показваш, че си си свършил добре работата и си оставил отпечатък.“ Посланието, което иска да остави Катерина е това, че политиката е важна и ние не сме нейни странични наблюдатели. Напротив, ние сме преки участници в нея, участваме в политиката чрез гласа си, участваме в обществените процеси чрез всичко, което правим в нашето ежедневие и затова е хубаво да бъдем информирани и да познаваме тези процеси, за да знаем как да действаме, за да им влияем по начина по който ние искаме да им влияем. И в крайна сметка по този начин да постигнем това, което ние си представяме като положителна промяна в обществото. По-конкретно за жените в политиката посланието и е, че трябва да има повече жени в политиката, това води само до прогрес, само до по-иновативни решения, до по-адекватни политики. Смята, че наистина в България има много талантливи и много подходящи за високите постове жени и е сигурна, че в близко бъдеще ще видим как те се изкачват все по- нагоре и по-нагоре и все по-уверено пристъпват към тези позиции, за да ни покажат колко много могат да постигнат за страната ни и за нас като общество. Катерина казва, че жените са важни навсякъде, във всички сфери на живота. Важно е в политиката да са представени всички важни групи, а жените представляват половината от населението и на България и на света и затова е много важно да имат своето достойно място в политическия живот и на нашата страна и на всички останали страни по света. Според нея, жените играят много важна роля във всички политически дела, тъй като те представят една различна гледна точка. Те могат да бъда изключително адаптивни, амбициозни и идейни политици с много ясна и новаторска визия за бъдещето. “Виждали сме го и преди, виждаме го и сега в различни жени по света, които управляват страни, виждаме техния прогрес и колко добре се движат те.“- казва тя и допълва, че всяка следваща година и с всяко следващо увеличаване на броя на страните по света, които са управлявани от жени лидери, ние виждаме колко огромен принос имат те към политиката на своите страни, колко полезни могат да бъдат като политици, както за управлението на страната така и за нейните граждани, нейното положение в международната политика, и като цяло за благополучието на нейното общество. Според Катерина, трябва да помним имена като Светлана Тихановская, Димитрана Иванова и останалите жени, чиито истории разказва в „Полифем“, защото можем да научим изключително много от тях, можем да се вдъхновим от тях, да станем част от изграждането на едно по-добро общество. От тези жени можем да видим колко сила се крие в самите нас, колко смелост и колко много различни иноваторски и ценни идеи можем да открием в самите себе си като млади жени, защото тези жени показват, че в ситуации на трудности, те могат да развият пълният си потенциал и да постигнат целите си въпреки всичко, въпреки всички проблеми, всички предизвикателствата и всички противници, които се срещат, те могат да постигнат целите си. Това са вечни имена, вечни примери, от които непрекъснато можем да научаваме все по-нови и все по-интересни уроци за собствения си живот, участие в политиката, като млади граждани на своите страни и за начина, по който искаме да изглежда обществото, промяната, която ние искаме да видим и да реализираме в България и в света като цяло. „Важно е да помним тези имена, да познаваме техните истории, да се учим от грешките им, да вървим напред с една мисия за бъдещето, за която са допринесли и тези изключително вдъхновяващи разкази на тези прекрасни жени.“
0 Comments
Read More
Back to Blog
Жената – светица и/или грешница7/3/2021 Награда или наказание е да си жена? Силен или слаб пол сме? От Бога или от дявола е пратена жената? Всяка жена светица и/или грешница е? Аз като жена кое от двете съм повече? Пасвам ли напълно на съвременното определение за жена или се вписвам в по-старомодните клишета? Просто избирам да бъда жена с цялата божественост и дяволитост на това понятие. Не съм нито светица, нито грешница. Аз съм и двете!
Ако една жена не носи нотка сладострастие поне, не би била жена. Тя я излъчва с походка, поглед, думи, жестове, поза на тялото и съм склонна да приема, че е точно така устроена, защото Бог е преценил, че само такова същество може да накара силния мъж да бъде покорен от нежната й власт. Жената е деликатно същество и не чак толкова. Внезапно разразяваща се буря и огън, пламващ от една искра, ала лесно може да се потуши от нечии мъжки ръце ласкаво обвили крехкото женско тяло. Жената е красива, за да привлече първо с тяло, а след това да задържи обикналия я мъж с душата си. Мъжкото сърце първо обиква с очите си, а после с душата си. Всеки мъж желае до себе си светицата и грешницата да са въплътени в жената до него. Той търси този образ къде ли не, а истината е, че всяка жена носи в себе си тези черти. Жените сме толкова различни една от друга, но все пак сме от един калибър. С нищо една жена не превъзхожда останалите жени, защото във всички нас има едни качества и недостатъци, но какво ще покажем пред света или дали въобще ще се осмелим да покажем нещо, зависи от обстоятелствата, настроенията ни и половинката ни. Никой мъж не иска само светицата, но и никой не иска само грешницата. Мъжът обича и двете, затова и с двете трябва да има дълбоки изживявания. Сложността на женското сърце е обвита в тайнственост. Емоциите преливат в него и се сменят с бясна скорост. Понякога и за нас, жените, е трудно да се разберем. Глупаво и наивно звучи, но е истина. Раздвоява ме се в решенията си и те ни карат да постъпваме грешно. Подлъгваме се по очакванията си, защото оставаме някъде в себе си малки момиченца, които лесно могат да се подлъжат с обещания за най-сладките и изкушаващи неща в света. Надяваме се и вярваме, защото искаме да бъдем щастливи. Доверяваме се, защото очакваме чудеса, очакваме сбъднати мечти. Когато женското сърце е ранено обаче, то е свиреп звяр, дори и при тези жени, които наглед изглеждат като светици. Болката и разочарованието могат да ни преобразят. Ранената от мъж жена става отмъстител, дори и красивото й и нежно лице да не издават такива наклонности. Помислете отново дали жената е само светица или само грешница. Какво ли крие женското сърце от мъжкия свят? Може да скрие абсолютно всичко без мъжа да подозира. Ние сме пъзел, който може да остане ненареден. Добре, че съм се родила жена, за да се наслаждавам на греховността и божествеността претворени в мен.
Back to Blog
До болка ни е познат въпросът „Кой“. В случая обаче този „кой“ не е някой тайнствен и прикрит субект, а съм самият аз. Всеки е този „кой“ за себе си, от когото зависи проглеждането. Не, не става дума за темата за живота и дебнещата всякога смърт, а за проглеждането. Да може да осъзнава истината такава, каквато е, е най-ценното зрение, което човекът притежава. Да не ослепеем, разбира се, метафорично, е наша отговорност и за да виждаме, ние трябва да намерим истината - обективната, понякога болезнена и горчива истина, която, да ви кажа, е изчезващ вид в света на сензациите. Ако днес намерим истината, то утре със сигурност ще отворим очите си за неправдите и ще направим нашия свят по-добър, дори и с малко.
Говоря ви за истината едва ли не като способност за орлов поглед, но тя е понятие с толкова размити граници, че даже може и да ни лиши от „зрение“, ако е в грешната си форма. В демократичното време, в което живеем, има много истини и „истини“ и е дарба да различаваш достоверните от скалъпените, които няма да те накарат да прогледнеш, а ще ти сложат перде пред очите. За да може да си отворим очите утре, днес ние трябва да разберем коя е обективната истина. Няма точен наръчник как да я разпознаваме, но аз ще ви споделя моята формула, с която успявам да се ориентирам в света на многото „истини“:
Настоящето предлага много възможности за фалшификации и измами и дори да спазвате горепосочените стъпки, е възможно да бъдете подлъгани. Съществуват медийни картели, зависими агенции и притиснати журналисти, но повярвайте, истината винаги е някъде там. Търсете я, съмнявайте се, питайте и ще я намерите - дори да е скрита вдън земя. Естествено, има и друг вариант. За жалост, той е предпочитан от повечето хора и е, струва ми се, виновен в голяма степен за далеч не розовото състояние на България. Този друг вариант се изразява в тотална незаинтересованост. Такова поведение създава условия някой друг, различен от народа, да поеме юздите на държавата и да я „кара“ накъдето си ще. Свидетели сме на такъв сценарий от години и това трябва да приключи. Не ме разбирайте погрешно, не подканвам към революция – такова средство е неприложимо в настоящето. Начинът за подобряване на нещата се крие в нашето проглеждане в истината. Колкото повече хора започнат да търсят истината и да се борят за справедливостта, толкова по-добре за страната ни. Не избирайте пътя на примирението и незаинтересоваността, а търсете истината. Гаранцията, че утре очите ви ще бъдат отворени, си я осигурявате вие. Колкото повече търсите и намирате истината, толкова ще се подобрява състоянието на обществото и страната.
Back to Blog
През изминалата 2020 година се проведоха много протести, създадоха се нови организации и движения против расизма. Протестите в САЩ започнаха след като полицай, по време на арест, уби афроамериканеца Джордж Флойд. Настъпи вълна от протести, която излезе извън границите на Щатите и достигна чак до Европа. Страни като Германия, Италия, Полша, Англия взеха участие с множество митинги. В София също се проведе такъв протест. Въпреки това много от хората не разбраха нищо за случилото се. Това показва единствено как подобни прояви, обединяващи обществото в някаква кауза, нямат подкрепа от властта, която налага цензура на медиите ни.
Нека да погледнем по-обстойно положението с расизма в България. От 2001 година насам се провежда шествие, наречено Луковмарш. Неонацистки групировки честват паметта на Христо Луков - човекът, който е искал да вкара България във война, който е колаборирал с режима на Третия райх и е бил водач на фашистката организация “Съюз на българските национални легиони” (СБНЛ). Тази година маршът не се е провел по план. Полицията е разпръснала неонацистите, чийто сборен пункт е бил на НДК, на малки групички и ги е съпроводила до къщата на Луков, където те все пак са поднесли венци. Как в модерни и отличаващи се с развитие времена като нашите, все още съществуват хора с такива възгледи? В мирни за Европа времена като настоящите, подобни убеждения не трябва да бъдат допускани. Мерки в България е трябвало да бъдат взети още преди години и вместо корумпираните ни политици да вкарват каквито закони им е угодно, е трябвало да се изготви закон против разпространяването на нацистки възгледи. Никога не е късно да се направи тази промяна, но колкото повече се отлага, толкова повече ненужна омраза се насъбира. За щастие, срещу възгледите, пропагандиращи ненавист, стоят противоположни. Антифашистки движения в Европа е имало още преди Втората световна война. Българите с такива възгледи са се забавили с отстояването им и едва от 10 години насам се провежда антифашистко шествие, което е организирано от Антифа България. Ежегодно то се състои в деня на Луковмарш. Хората там са цветни, интригуващи и дружелюбни. Плакатите гласят “Фашизмът не е мнение, а престъпление” и “Вън фашистите от управлението!” |