Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Топ 10 на 202029/12/2020 Годината, която вече бяга устремено към финалната права, беше интересна. Плашеща, тъжна, ужасяваща, радостна, прекрасна, щастлива, даваща и отнемаща, искрена, безкомпромисно и безмилостно истинска. Година - живот. Мисля, емоциите, които изпитахме, ни стигат за цял един живот.
Истината е, че тази година не може да има „топ десет“. Тук всичко е първо. И сега. И те разтърсва из основи. Мачка те, гази те, дъвче те и те изплюва. И не знаеш къде се намираш. Но се изправяш. Прегръщаш близките си (някои само виртуално) и продължаваш. И някъде там, насред цялата паника, точно преди антракта, "на попрището жизнено в средата", в мига преди кулминацията на поемата, по средата на цялото това цирково представление... Някъде тогава осъзнаваш какво щастие е да имаш кого да прегърнеш, когато ти се реве до припадък, а после още малко. "Скапана година", ще кажат някои. По всяка вероятност от тяхната камбанария е точно такава. Но какво е тя за един 18-годишен човек например? Годината се оказа доста широка и рязка крачка по житейския път на порастването. Пораснахме. Наложи се. Седяхме вкъщи. Минахме през карантина, пандемия, маски, ваксини, смърт, рязко превключване към онлайн обучение, бяхме в тъмно неведение. Седяхме си вкъщи. Гледахме новините. Виждахме масови протести, замеряне с яйца и бомбички, палене на сено и маски, палки и белезници, оставки, плажове, еврозони, премиери, прокурори. Някои хора в целия си живот не стават свидетели на подобни събития. Още по-малко пък с такава концентрация. Някъде зад всичко това остана обаче мисълта за другия. На заден план отиде човекът. Изтласкан бе от политическия и икономическия терен животът. Ценностите се обърнаха с главата надолу и с краката нагоре. Дори човек като Ботев вероятно би млъкнал пред такъв разпад на изначални морални устои. Изведнъж егоизмът – обществен и личен - се появи в целия си блясък, за да заслепи тези, същите, които го подхранват, а и останалите покрай тях. За да паднем по-лесно и бързо в така или иначе неизбежната пропаст. Пък някои, оползотворявайки времето си вкъщи, откриха непреходността на световната класика. Това бяха основно тези, които могат да четат. За останалите - нещо като непреходността на човешката глупост е, ама заслужава повече внимание. Защото наред с егоизма в настоящата ситуация изпъкна и глупостта, и простотията, и масовата малокултурност на съвременното общество. Изпъкна "папагалската" тенденция, желанието да се изкажем, въпреки че не знаем нищо по темата, разпространението на фалшиви новини, и то не умишлено, а просто от незнание. Определено година на изпъкването. На всякакви равнища. Би било прекрасно след Нова година да се събудим така, както Ебенизър Скрудж сутринта на Коледа. Но не. Защото няма духове, които да ни спасят от собствените ни умствени затвори. Защото всичко е в нашите ръце. И ни се изплъзва. Все още се изплъзва - и може би прекалено бавно. Вселената ни дава шансове. А ние ги губим, лутайки се между опасността за здравната, образователната и храносмилателната си система. Не бива да се доближаваме до поетическия свят във Вазовия "Двайсетий век". Векът вече, поне на хартия, не е двайсети. И хората, поне на думи, осъзнават, че смяната на календарната година няма да донесе решение със себе си. Въпреки това и аз, някъде дълбоко в себе си, се надявам, че на първи януари ще се събудим така, както чичо Скрудж в коледното утро. Усмихнати, осъзнати, готови за борба, отговорни към себе си и околните. По-добри. По-вярващи. Изпълнени с надежда за утре.
0 Comments
Read More
Back to Blog
Скъпи дядо Коледа...23/12/2020 Скъпи дядо Коледа,
Пиша ти аз - от миналата година. Не ме ли помниш? Е, няма нищо, толкова деца ти пишат всяка година, нормално да забравяш. А и сега с този коронавирус… Разбрах, че си под карантина. Надявам се да се оправиш до Коледа. Така де, искам да ти благодаря, че изпълни всичките ми желания миналата година. Ама като ти казвам всичките, дядо… Наистина всичките. Сега обаче съм тук с едно единствено желание за тази Коледа. Миналата година бяха седем, а сега е само едно. Но то е по-важно от всичко на света. Нали я помниш мама, аз и за нея писах миналата година. Ами, тя сега е с този коронавирус, дето го имат всички. И е в болница, Дядо Коледа… В болница е. На мен ми е много тъжно и самотно. Аз колко пъти съм ти разказвала, че Коледа ми е любимият празник и че много обичам да сме всички заедно, цялото семейство… Да се смеем, да отваряме подаръците заедно. Ей тия неща сега ми липсват, дядо. Знам, че много пиша. Голяма съм бърборана. Обаче, моля те, много ти се моля да излекуваш мама и тя да се върне вкъщи на Коледа. Дано не съм ти писала твърде късно, за да имаш време да си свършиш работата. Знам, че миналата година бяха играчки, а сега е нещо толкова голямо… Но дядо, нищо друго не искам сега. Мама ми липсва. Върни я жива и здрава вкъщи. С много обич: Ти знаеш кой
Back to Blog
Време за равносметка за изминалата година В края на всяка изминаваща година правим, съзнателно или не, равносметка на всичко, което ни се е случило. Отново си спомняме как в нейното начало сме били заредени с надежди и само времето е показало колко от тях са били оправдани. Естествено, някои не са се сбъднали и може би това е било за добро, но се надяваме новата година да е по-добра от настоящата. И може би не е необходимо да се молим за събития, които да ни разтърсват, а за мъничко любов, споделена, истинска, а защо не и вечна. Нали все любов не ни стига? А може би и късмет? Нека си пожелаем време за себе си, за да се научим как да оцеляваме в житейските бури, макар понякога да сме сами.
Нека през 2021 г. да съхраним себе си, да не позволяваме да бъдем манипулирани и подвеждани. Не всеки, показващ се от екрана на телевизора ни, има за цел да ни държи истински информирани. Понякога най-харизматичните личности са тези, които са с най-убедителните маски. И не ни мислят доброто. Нека не забравяме, че сме мислещи хора, че житейският опит ни е направил мъдри и няма да се оставим тъй лесно някой да отнеме вътрешния ни мир. Страхът е най-лесният начин да манипулираш масите и да контролираш живота им. В такива времена лесно се създават фалшиви герои и жестоки диктатори. Но за чия сметка? За наша, естествено! Моите очаквания за 2021 г. са, че тя ще бъде по-щастлива от 2020. Нека си вземем уроците от тази година. Нека работим върху слабите си страни и ги превърнем в силни. Да не позволяваме някой да си играе с физическото и псхическото ни здраве. А ако това все пак се случи, да бъдем обeдинени и да изразим по ярък начин недоволството си от това. Но заедно - защото проблемите ни са общи. Каквото притеснява мен, притеснява и много други хора. Не сме различни. Просто понякога ни трябва малко повече вяра, че има кой да ни подкрепи. Вярвам, че това ще е година, в която медицината, науката и хуманизмът ще достигнат върхове. Надявам се да бъдем свидетели на много епохални открития, от чиято полза да се възползват не само шепа хора, но и останалите, които се наричаме обикновени. Надявам се дистанцията между едни или други групи хора да се стеснява, за да заживеем в онова мечтано равенство, в което мнозина отдавна се съмняват. Нима е трудно да бъдем хора? Нужна е една крачка, една подадена ръка, един поглед, изпълнен с доверие, и думите: „Аз съм с теб“.
Back to Blog
Първата ни медийна изява в БНР17/12/2020 Развълнувани сме да ви споделим първата ни медийна изява! 🤗
И то не с коя да е медия, а с Българското национално радио в град София. Благодарим на Георги Карамфилов за предоставената възможност да разкажем за идеята си. Слушайте Васил Василев и Нина Кирилова сега в сайта на БНР. Линк: https://bnr.bg/sofia/post/101389501/balgaria-na-mladite
Back to Blog
Ах, този ужасен декември…14/12/2020 главен редактор Думата оксиморон, обясняваща наличието на привидно несъчетаеми и противоположни понятия, до голяма степен описва и настроението на хората в началото на декември 2020 година. Декември – най- приказният месец в годината; времето, когато се случват чудеса; вършат се добрини; събираме се с най-близките и отпразнуваме още една изминала година… вече не ни изглежда толкова приказен. Живеем в 2020 година. Сега празненствата са забранени; струпванията на хора и прегръдките са забранени, близостта е забранена в пряк вид. Всичко забранено стана дигитално. Няма място за празници и срещи. Оксиморонно е всичко около нас, защото времето повелява сега да пеем коледни песни и да танцуваме, а не да броим умрелите на всеки 24 часа. Оксиморонът е тук и сега, в главите ни, в телевизора и по радиото, в изплашените погледи, излизащи над маските. Не е време за събирания, не е време за Коледа.
Но къде останаха вярата, доброто, любовта? Тези неща не могат да бъдат заместени с нещо друго. Те са в сърцето и в душата, продължават да съществуват, независимо от обстановката и независимо дали сме сами или с компания. Вярата в доброто, желанието да помагаш…те винаги ще си останат в нас. Макар трудните времена и новините, които всекидневно ни заливат, ние имаме силата да се изправим и да променим положението. Да направим декември незабравим. Да направим добро за някого, макар и да е дигитално. Да дадем шанс на новото, на бъдещето, което не познаваме. Ние имаме днес, имаме един декември, в който да повярваме, че чудесата се сбъдват и ние можем да бъдем главните виновници за това. Като се замисля… декември май не е чак толкова ужасен… |