Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
2020 - годината на менталното здраве18/1/2021 2020 година промени много неща. Някои от нас загубиха много близки хора, а други коренно се промениха. Осъзнахме ли всъщност колко важно е психичното здраве за един човек? Започнахме ли да работим за подобряване на нашето собствено ментално здраве?
Какво ни попречи през изминалата година? Какво ни направи по-добри? А по-лоши? Още през март месец на 2020 година, когато за всички нас започна кризата, Институтът за психично здраве и развитие в България проведе онлайн базирано изследване, за да провери какво е състоянието на хората, след като известно време са били затворени и изолирани. В изследването са взели участие 500 души от 16 до 70 години, като най-големият брой участници е във възрастов диапазон 25-54 години. Анализът от проведеното изследване показва покачване на тревожността, напрежението, объркването и страха, свързани както със заразяване, така и с финансовата нестабилност, която настъпи при много семейства с началото на първото затваряне. 45% от хората, участвали в изследването са мислели, че ще се заразят. Въпреки страха от заразяване анкетираните споделят, че не изпитват толкова голям страх, че ще умрат, ако се заразят с вируса. Като най-надеждни източници на информация за вируса анкетиралите определят здравните и държавните институции, както и личните си лекари, а като най-ненадежден източник посочват социалните медии и съседи. 75% от анкетираните споделят, че са били добре информирани за това, какво им предстой още преди началото на пандемичната обстановка и казват, че това ги е накарало да се чувстват по-добре подготвени за предстоящата криза. Половината от хората пък споделят, че изпитват леко до силно напрежение, когато четат статистики за новозаразените във и извън страната. 90% от тях отговарят, че са добре запознати с мерките за предпазване от вируса, а по-малко от 2% споделят, че не са запознати достатъчно добре. Преобладаващите емоции в повече от половината изследвани са основно тревога и страх, при друга част има съпричастност и объркване. Според резултатите, сред хората най-високо е нивото на страх, а най-ниско е спокойствието и безразличието. 18.75% пък е нивото на гняв, което е установено от анкетата. Тя дава доста полезна информация. Но по мое лично наблюдение нещата вече не са толкова добре с умовете и емоциите ни. Повечето възрастни хора, които живеят сами, се страхуват да излизат от домовете си или излизат веднъж в седмицата, или на две седмици, за да си напазаруват храна, в случай че няма кой да го направи вместо тях. Хората масово изпитват страх за живота си, особено в момент, в който броя на заразените се покачва. В началото, когато е правена тази анкета, си личи, че хората все още се стараят да запазят спокойствие и да не изпадат в паника. Но какво се случва след няколко месеца? Доста от нас се сринаха… най-вече психически. Страхът ни се засили, а това, че стояхме постоянно затворени, също не помагаше особено за менталното ни здраве. Нещо, което забелязах в себе си, е, че започнах да се отдръпвам от хората, които ме свързват с истинския свят - хора като семейството ми например. Станах доста по-раздразнителна за малки неща, промених се. Вместо да говоря с тях, реших да потъна в социалните мрежи с надеждата да успея да се самосъхраня. И знаете ли какво? Не се получи. Във всеки един от нас - младите хора, с началото на пандемията нещо се пречупи. Дали ще се появи някакъв странен тик или навик като това, да си представяме, че живеем във филм или да се затваряме в собствен балон от мечти… По трудния начин научих, че това не е всъщност реалността. Много млади хора - и не само - развиха голям брой психологически проблеми. От леки до тежки нива на депресия, паник атаки, завишени нива на тревожност, нервни кризи и свръхемоционалност. Нещото, което аз, като млад човек и гражданин, смятам, че е необходимо - различните институции да започнат да работят ЗА подобряване психическото състояние на хората в България. Нека всеки, който реши, че има нужда да получи безплатна консултация с психолог, психотерапевт и дори - ако се наложи при тежки случаи на депресия и други подобни по-трудни за терапия психологични заболявания - психиатър. Факт е, че много институции, които имат опита и възможностите да си позволят безплатни консултации, го правят, но проблемът е именно в това, че трябва всеки човек да получава тази възможност, а в повечето случаи подобни безплатни консултации са по силите едва на определен брой хора. Според мен - в случая - институцията, която трябва да вземе мерки за подобряване на живота ни не само от физическа, но и от психологична гледна точка, е Министерството на здравеопазването. И аз, като млад човек, заставам зад думите си. Знаете ли какво ми направи впечатление по време на краткото ми проучване? Подобни анкети са правени доста, но в повечето случаи в началото на пандемичната обстановка. И е очевидно, че не са взети никакви мерки, предвид факта, че хората, вместо да се подобряват, по-скоро се влошават. Медиите също не са особено полезни за менталното здраве, особено на едно карантинирано семейство със съмнения за зараза с коронавирус. Това е нещо, което разбрах през 2020 година. Психичното здраве влияе страшно много на здравословното състояние на един човек. Това е нещо, което мисля, че не само аз научих през изминалата година. Нещо, което мога да кажа в заключение, е, че от тук нататък трябва да разберем и осъзнаем, че е необходимо както да пазим и да се грижим за доброто си физическо здраве, така и да пазим и да се грижим за своето ментално здраве, защото: „Не е нужно да контролирате мислите си. Просто трябва да спрете да им позволявате да ви контролират.”
0 Comments
Read More
|