Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Апокалипсисът 202028/1/2021 2020 година определено ще остави своя отпечатък в историята на съвременния свят като годината, в която милиони бяха поразени от непознат вирус и се загубиха човешки животи. Държавата безпрецедентно беше затворена, медиците (а и не само) воюват на първа линия в борбата с COVID 19. Образователната система беше принудена да приеме предизвикателството, наречено обучение в електронна среда.
2020 беше и година на въпросите. Болестта беше неизвестна за хората, никой не знаеше какво ще се случи. И вероятно заради множеството въпроси (Дали само заради това?), свързани с „чумата на 21 век“ се и намираха толкова „велики гении“, които ни предложиха богатите си колекции от конспиративни теории, мистични ритуали, авангардни проекти и всякакви подобни. Въпросите останаха въпроси, въпреки че се предложиха много отговори. Все още не зная дали коронавирусът е умишлено създаден лабораторен вирус, не зная дали се използва като биохимично оръжие. Не зная и дали Бил Гейтс иска да ни чипира чрез ваксините на „Пфайзер“… Или може би някой друг... Годината е 2021. Теориите и предположенията какво ни очаква през тази година не стихват. Астролозите правят своите прогнози, разчитайки на звездите, други публикуват предсказания от познатата на всички анимация „Семейство Симпсън“, а трети пък разчитат на най-известната българска пророчица – баба Ванга. И всички казват едно и също – настъпва световен апокалипсис… За мен апокалипсисът отдавна настъпи. Но това не е онзи апокалипсис, за който всички говорят толкова разпалено. Апокалипсисът настъпи в живота на човека, в неговия вътрешен свят, в неговите ценности. Времето на пандемия превърна всекидневието ни във война, най-важна се оказа ожесточената борба за оцеляване. Очевидно се нуждаехме от нещо, което да ни покаже, че човешкият живот - всеки човешки живот - и здравето, са най-важни. Те са на първо място, преди всичко останало. Някои се промениха и забравиха суетата и измамния блясък на колите и скъпите дрешки. Осъзнаха ценността на истински важните неща. Други продължават да живеят в неверие и конспирации. Може би рано или късно ще открият смисъла на случващото се за себе си, а и за човечеството. Сега е време да се възстановим от този апокалипсис заедно. Това е нова възможност. Вече нищо няма да бъде същото… Ах, силно се надявам да е за по-добро…
0 Comments
Read More
Back to Blog
В Европа представителите на тази маргинална група наброяват около 700 000, но специално в България няма точно определена статистика колко е тяхната численост. В град Кьолн, Германия се събарят изоставени сгради, където живеят бездомни, за да се предприемат нови и по-важни проекти. Липсата на жилище е прецедент за пребиваването на улицата. Там важи законът за най-силния, но в сила ли е този закон по време на пандемията от COVID-19?
За този репортаж е интервюиран социалният асистент на ,,Каритас Бургас‘‘ (консорциум от социални работници за съдействие на бездомните хора) Десислава Горанова и директорката на БЧК в Бургас Виолета Радева. ,,Според мен отношението към бездомните е различно, защото всеки човек има свое мнение по този въпрос. Хората, останали на улицата, имат различни причини, които са ги довели до това положение. Една част от тях наистина не желае да се върне към нормалния живот. Има много хора, които даряват от своите вещи, купуват храна. Други проявяват пренебрежително отношение, държат бездомните хора виновни.“, споделя Виолета Радева относно отношението към бездомните хора в Бургас. ,, В случаи, в които хората нямат необходимите образование, информираност и ресурси, се налага съдействието от наша страна и ситуацията е по-трудна‘‘, споделя социалният асистент Десислава Горанова. ,,Но от други институции (като болниците например) се гледа с лошо око, тъй като бездомните хора нямат необходимите здравни осигуровки. И въпреки че може да се касае за нещо спешно, те биват поставяни на второ място. На 11.12.2020 клонът на организацията от София събира пари, за да осигури PCR-тест на бездомник, за да бъде приет в Центъра за временно настаняване в кв. Акациите. За бездомните хора и средствата за тези тестове се осигурява финансова помощ от ,,Социално подпомагане“. Но въпреки че държавата поема подобни разходи, в момент на нужда се отказват средствата с отговора, че еднократните плащания за периода са приключили. Целият проблем се крие в бюрокрацията. ,,Когато поискахме помощ, не я получихме, защото ставаше въпрос за друг град. Човекът, който кандидатства за тези средства, трябва непрекъснато да следи дали е изпълнил всичко в срок, важи ли решението за настаняване в приюта. Сега имаме точно такъв случай, при който ще изтече едномесечното решение за настаняване, а човекът няма да получи парите за теста поради празниците. Няма как да ги изтегли навреме и ще бъдат получени доста късно през януари“, споделя Десислава. Човекът, за когото говори тя, се казва Костадин Ангелов и е на 34 години. По време на интервюто с госпожа Горанова този човек се къпе в банята на центъра ,,Каритас Бургас“. Средствата за неговия тест са събрани, но ще бъдат получени чак към 20 януари, а до тази дата Костадин, изписан с туберкулоза, остава на улицата. ,,Чувствам се застрашен, когато съм на улицата, но благодарение на ,,Каритас Бургас‘‘ вярвам, че мога да бъда одобрен за приюта“, добавя бездомникът. ,, Ние постоянно пишем писма, в които изискваме информация как ще се постъпи при някой казус. Но се действа едва когато проблемът ескалира, както и сега при бездомните с положителен PCR тест.‘‘. Още когато се появява този проблем с парите при Костадин, от ,,Каритас-Бургас“ осъзнават каква борба е целият процес, свързан с институциите, бюрокрацията и подаването на молби. Ядосан е, тъжен е и е наранен, защото непрекъснато удря на камък. От 11 декември се борят той да бъде одобрен за приюта. Посланието от институциите понякога в подобни ситуации е: ,,Ако можеш, да се откажеш“. Почти един месец преди това в Бургас отново има проблем. Предполага се, че бездомните хора нямат средствата за покриването на физическите нужди за водене на нормален живот. Въпреки това бездомник бива глобен с 600 лева на 07.11.2020. Десислава разказва още, че първата глоба от 300 лева се дължи на факта, че този човек е стоял сам на пейка в парка, когато излизането е било забранено, а на другия ден идва другият акт - отново в размер на 300 лева - за това, че е без маска. Тогава се намесват двама адвокати, които помагат при обжалването на тези актове. А на този човек няма какво да му вземат, той няма възможност да плати актовете, болен е от епилепсия и е с умствен дефицит. След всички тези проблеми и недоразумения идва въпросът „Къде е правителството?“. Сляпо ли е? И наистина ли, докато Бойко Борисов твърди, че никой няма да остане гладен, нуждите на тази маргинална и изоставена група се посрещат както трябва. Стотици хора кандидатстват за социалната програма, която осигурява 24 лева на ден, но изведнъж биват излъгани и дори да им се полага половината от тази сума, те не я получават. Липсват парите за храна и тогава се намесва БЧК. ,,В моменти като тези наистина няма никой гладен. Има безкрайно много програми. От БЧК за поредна година раздаваме хранителни пакети с много хранителни продукти. И тази инициатива е по оперативната програма на Европейската организация за храни и социално подпомагане. Миналата година около 11 000 бездомни хора и такива в затруднено социално положение получиха 2 пъти тези пакети. Един от тях е 25 килограма. Периодично се подпомага и от различни дарители, неправителствени организации, ротариански сдружения.“, допълва Радева. ,,Ние от БЧК подпомогнахме около 900 бездомни в Бургас, през март и април 2020, с основни хранителни продукти. Имаше кампания с дарения за финансови средства, с които се закупуваха храните.‘‘ Според директорката на БЧК Бургас слабата активност и информираност много често е причината, поради която човек става обект на лъжа. Няма как неправителственият сектор да знае постоянно кой е в беда и кой - в нужда, затова е много важно да потърсят помощ, за да могат чрез тази помощ да кандидатстват в различните социални програми. От БЧК се осигурява храната, а от ,,Каритас Бургас‘‘ се дават много дрехи. Малкият център разполага с много дарени дрехи, одеяла, дори пяна за бръснене. Двете организации имат доста съвместна работа помежду си. Събития като ,,Купи и дари‘‘ и ,,Топъл обяд‘‘ свързват двете организации не само по финансова подкрепа, но и по отделеното нужно внимание към бездомните хора. Двете жени намират френската иновативна идея, тръгнала от Facebook, ,,Кутия за Коледа“ като една лесно приложима, успешна и щедра. „Бургазлиите имаме много големи и щедри сърца“, споделят с усмивка. Бездомните - една обширна и рискова група. Трудно ще е да достигнем Финландия по отношението към бездомните. Реформи и промени като безплатна или по-евтина чешмяна вода в заведенията са предпоставка за осигурен достъп на всички уязвими групи. Такива организации като БЧК и ,,Каритас‘‘ влагат най-ценното, което имат – време. Защо да се използват старите вагони на БДЖ за временен подслон вместо да се продават за скрап? Защото да си без дом, означава да ти е студено, да ходиш до тоалетната в храстите, да си гладен, да нямаш сигурност, да нямаш пари, да изгубиш себе си, да си сам. Колко много означава домът!?
Back to Blog
2020 - годината на менталното здраве18/1/2021 2020 година промени много неща. Някои от нас загубиха много близки хора, а други коренно се промениха. Осъзнахме ли всъщност колко важно е психичното здраве за един човек? Започнахме ли да работим за подобряване на нашето собствено ментално здраве?
Какво ни попречи през изминалата година? Какво ни направи по-добри? А по-лоши? Още през март месец на 2020 година, когато за всички нас започна кризата, Институтът за психично здраве и развитие в България проведе онлайн базирано изследване, за да провери какво е състоянието на хората, след като известно време са били затворени и изолирани. В изследването са взели участие 500 души от 16 до 70 години, като най-големият брой участници е във възрастов диапазон 25-54 години. Анализът от проведеното изследване показва покачване на тревожността, напрежението, объркването и страха, свързани както със заразяване, така и с финансовата нестабилност, която настъпи при много семейства с началото на първото затваряне. 45% от хората, участвали в изследването са мислели, че ще се заразят. Въпреки страха от заразяване анкетираните споделят, че не изпитват толкова голям страх, че ще умрат, ако се заразят с вируса. Като най-надеждни източници на информация за вируса анкетиралите определят здравните и държавните институции, както и личните си лекари, а като най-ненадежден източник посочват социалните медии и съседи. 75% от анкетираните споделят, че са били добре информирани за това, какво им предстой още преди началото на пандемичната обстановка и казват, че това ги е накарало да се чувстват по-добре подготвени за предстоящата криза. Половината от хората пък споделят, че изпитват леко до силно напрежение, когато четат статистики за новозаразените във и извън страната. 90% от тях отговарят, че са добре запознати с мерките за предпазване от вируса, а по-малко от 2% споделят, че не са запознати достатъчно добре. Преобладаващите емоции в повече от половината изследвани са основно тревога и страх, при друга част има съпричастност и объркване. Според резултатите, сред хората най-високо е нивото на страх, а най-ниско е спокойствието и безразличието. 18.75% пък е нивото на гняв, което е установено от анкетата. Тя дава доста полезна информация. Но по мое лично наблюдение нещата вече не са толкова добре с умовете и емоциите ни. Повечето възрастни хора, които живеят сами, се страхуват да излизат от домовете си или излизат веднъж в седмицата, или на две седмици, за да си напазаруват храна, в случай че няма кой да го направи вместо тях. Хората масово изпитват страх за живота си, особено в момент, в който броя на заразените се покачва. В началото, когато е правена тази анкета, си личи, че хората все още се стараят да запазят спокойствие и да не изпадат в паника. Но какво се случва след няколко месеца? Доста от нас се сринаха… най-вече психически. Страхът ни се засили, а това, че стояхме постоянно затворени, също не помагаше особено за менталното ни здраве. Нещо, което забелязах в себе си, е, че започнах да се отдръпвам от хората, които ме свързват с истинския свят - хора като семейството ми например. Станах доста по-раздразнителна за малки неща, промених се. Вместо да говоря с тях, реших да потъна в социалните мрежи с надеждата да успея да се самосъхраня. И знаете ли какво? Не се получи. Във всеки един от нас - младите хора, с началото на пандемията нещо се пречупи. Дали ще се появи някакъв странен тик или навик като това, да си представяме, че живеем във филм или да се затваряме в собствен балон от мечти… По трудния начин научих, че това не е всъщност реалността. Много млади хора - и не само - развиха голям брой психологически проблеми. От леки до тежки нива на депресия, паник атаки, завишени нива на тревожност, нервни кризи и свръхемоционалност. Нещото, което аз, като млад човек и гражданин, смятам, че е необходимо - различните институции да започнат да работят ЗА подобряване психическото състояние на хората в България. Нека всеки, който реши, че има нужда да получи безплатна консултация с психолог, психотерапевт и дори - ако се наложи при тежки случаи на депресия и други подобни по-трудни за терапия психологични заболявания - психиатър. Факт е, че много институции, които имат опита и възможностите да си позволят безплатни консултации, го правят, но проблемът е именно в това, че трябва всеки човек да получава тази възможност, а в повечето случаи подобни безплатни консултации са по силите едва на определен брой хора. Според мен - в случая - институцията, която трябва да вземе мерки за подобряване на живота ни не само от физическа, но и от психологична гледна точка, е Министерството на здравеопазването. И аз, като млад човек, заставам зад думите си. Знаете ли какво ми направи впечатление по време на краткото ми проучване? Подобни анкети са правени доста, но в повечето случаи в началото на пандемичната обстановка. И е очевидно, че не са взети никакви мерки, предвид факта, че хората, вместо да се подобряват, по-скоро се влошават. Медиите също не са особено полезни за менталното здраве, особено на едно карантинирано семейство със съмнения за зараза с коронавирус. Това е нещо, което разбрах през 2020 година. Психичното здраве влияе страшно много на здравословното състояние на един човек. Това е нещо, което мисля, че не само аз научих през изминалата година. Нещо, което мога да кажа в заключение, е, че от тук нататък трябва да разберем и осъзнаем, че е необходимо както да пазим и да се грижим за доброто си физическо здраве, така и да пазим и да се грижим за своето ментално здраве, защото: „Не е нужно да контролирате мислите си. Просто трябва да спрете да им позволявате да ви контролират.”
Back to Blog
2020 година ще остане със сигурност в историята. За някои най-често казваната молитва е свързана с опазването на частния бизнес, който е гръбнакът на държавата. За други най-доброто, което може да се случи, няма никаква връзка с климатичните цели, човешките права или икономическия статус. За тях най-голямото щастие се изразява в това, че тази година премина. Постоянно бяхме, сме и ще бъдем облъчени с информация като: ,, Случаите на коронавирус са се увеличили светкавично само за едно денонощие‘‘ или ,, Кой снима парите и пистолета в нощното шкафче на господин Борисов‘‘ , или пък ,, Санкции за Турция, Русия и още…“. Но има няколко новини и събития през тази 2020, които заслужават да бъдат отбелязани.
Трудно е да се сложат всичките събития в общи скоби, защото, вярвате ли или не, те наистина наброяват едно удовлетворяващо число. Нека, като за начало, да се потопим в света на постиженията в науката и медицината. През октомври месец, 2020 година, две жени, французойката Еманюел Шарпентие и американката Дженифър Даудна, спечелиха Нобеловата награда за химия и по-конкретно за промяна на геномa. Тяхно постижение са и така наречените ,, генни ножици‘‘( CRISPR/Cas9). Тази технология, открита през 2011, носи същата слава като изобретяването на парната машина, колелото или компютъра. Ензимът Cas9 се използва за ,,изрязване“(редактиране) на селектирани части от DNA и да се добавят нови. Това е една голяма крачка в медицинските и научни изследвания за ,,дизайнерските бебета“ и за откриването на лек за болестта рак. И като стана дума за тази коварна болест, следващата новина е свързана с успехите на австралийски учени, които през месец юли съобщиха за лабораторни изследвания в областта за ваксинация срещу рака. ,,Надяваме се, че тази ваксина би могла да бъде използвана за лечение при левкемия‘‘, споделя професор Кристен Радфорд, главният изследовател от групата. Въпреки отказа на повечето хора по света да се ваксинират, тъй като новата ваксина е под формата m-RNA-технология, разработена и регистрирана за първи път в историята на човечеството, този вид ваксина би могъл да бъде още едно средство за преборването на рака. Може би победителят в класацията ,,Наука&Медицина“ печели новината от август месец, която обхваща цяла Африка. На горещия континент върлуват всякакви болести, но вече можем да кажем ,,Сбогом“ на полиомиелита или още - детския паралич. Срещу това заболяване на нервната система е изработена ваксина още през 70те години на миналия век, но, разбира се, страните в Африка, бедни, без ток и питейна вода, е нямало как да си позволят да ваксинират децата. През 1996 година са регистрирани общо 75 000 случаи на детски паралич. Но от 4 години няма нито един случай, което става повод за награждаване на 47 от държавите в Африка от Световната инициатива по ликвидиране на детския паралич. Щом сме тръгнали с награждавания и успехи в бедни страни, стана време да въведем и темата за човешките права и човечността. Красивата, умна, амбициозна и само на 30 години Илвад Елман, сомалийка, бе наградена от министъра на външните работи в Германия, Хайко Маас, с немско-африканската награда от Немската-Африканска Фондация (нем. Deutsche Afrika Stiftung). Младата Елман се бори за мира в своята родна държава, Сомалия. По време на гражданската война в Сомалия, 90-те на миналия век, майка й е принудена да замине с 2-годишната си дъщеря за Канада, а баща й, активист за детските права, остава в Сомалия. Въпреки опасността Елман се връща в Сомалия през 2010, за да продължи делото на баща си. През последните 10 години тя и майка й основават Elman Peace Center, за да преборят насилието на жени и деца, детските бракове и за да разбият стереотипа за консервативното мислене относно позицията на жената в обществото, политиката и в икономическия сектор. Но не само по света стават чудеса, но и у нас. Сред всичките вдъхващи чувство на сигурност, спокойствие и гордост събития се нареждат и двама българи, които биха накарали всеки от нас да се гордее. Инвеститорът, предприемач и създател на Webit Пламен Русев тази година на 12-и декември, 5-ата годишнина от Парижкото споразумение за климата, беше домакин на световните лидери в разговор за бъдещето на хората, дигитализацията и климатичните промени. ,,Това никога не се е случвало в 1339-годишната история на страната ни! А не зная дали във виртуална форма не е прецедент и в историята на света!“, споделя Русев. За 6 часа лидерите на над 70 държави, членки на ООН, разбраха какъв потенциал има София по отношение на дигитализацията, която е от голямо значение през тази година. Медийната компания Bloomberg отреди място на Кристалина Георгиева в класацията топ 50 на ,,най-важните хора, направили 2020 безпрецедентна“. Госпожа Георгиева е управляващият директор на Международния валутен фонд, помогнал на над 29 държави членки през тази икономическа криза. Изброяването на тези новини може да продължи дълго. Но няма как да пропуснем климата, истинската пандемия от години насам, чието опазване е водеща тема при всяко събиране на лидерите на Европа в парламента. Благодарение на вируса милиони тонове въглеродни емисии са спестени, водните канали на Венеция са по-чисти, а кристалното небе над мегаполиса Китай най-накрая се откри след ,,юргана от пушек‘‘. 2020 е година на предизвикателства - не само такива, свързани с политиката, валутите, пакетите от ЕС относно вируса, но и вътрешни предизвикателства. Да преборим самите себе си, да изгасим леко този вътрешен огън от задачи, стрес и да обърнем внимание на истински сюблимните моменти. Да разсеем това електричество от превъзходство и да запалим свещта на човечността. А всички тези събития показват на хората, че зад всеки тъмен буреносен облак се крие слънцето, сгряващо сърцата ни и ставащо причина за щастие. Да кажем едно тихо ,,Благодаря“! |