Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Ах, този ужасен декември…14/12/2020 главен редактор Думата оксиморон, обясняваща наличието на привидно несъчетаеми и противоположни понятия, до голяма степен описва и настроението на хората в началото на декември 2020 година. Декември – най- приказният месец в годината; времето, когато се случват чудеса; вършат се добрини; събираме се с най-близките и отпразнуваме още една изминала година… вече не ни изглежда толкова приказен. Живеем в 2020 година. Сега празненствата са забранени; струпванията на хора и прегръдките са забранени, близостта е забранена в пряк вид. Всичко забранено стана дигитално. Няма място за празници и срещи. Оксиморонно е всичко около нас, защото времето повелява сега да пеем коледни песни и да танцуваме, а не да броим умрелите на всеки 24 часа. Оксиморонът е тук и сега, в главите ни, в телевизора и по радиото, в изплашените погледи, излизащи над маските. Не е време за събирания, не е време за Коледа.
Но къде останаха вярата, доброто, любовта? Тези неща не могат да бъдат заместени с нещо друго. Те са в сърцето и в душата, продължават да съществуват, независимо от обстановката и независимо дали сме сами или с компания. Вярата в доброто, желанието да помагаш…те винаги ще си останат в нас. Макар трудните времена и новините, които всекидневно ни заливат, ние имаме силата да се изправим и да променим положението. Да направим декември незабравим. Да направим добро за някого, макар и да е дигитално. Да дадем шанс на новото, на бъдещето, което не познаваме. Ние имаме днес, имаме един декември, в който да повярваме, че чудесата се сбъдват и ние можем да бъдем главните виновници за това. Като се замисля… декември май не е чак толкова ужасен…
0 Comments
Read More
Back to Blog
Подай ръка и подари усмивка9/11/2020 от Мария Тоневаавтор и главен редактор в speechange Статия за доброволческата дейност, Интеракт и желанието да правиш добро.
Доброволческата дейност е широко разпространена в целия свят. Дали като част от неправителствена организация или като човек с лична цел, доброволецът по свое желание се занимава с алтруистична дейност, свързана с подобряването на качеството на живота на човека. Доброволец е всеки, който без да очаква заплащане, развива своите умения, докато помага на себе си, останалите и света. Една такава организация, свързана с доброволческа дейност е Интеракт. Интеракт е програма на Ротари Интернешънъл за младежи на възраст между 12 и 18 години. Интеракт клубовете са спонсорирани от индивидуални Ротари клубове, осигуряващи им подкрепа и насоки, но са самоуправляващи се и самоиздържащи се. Главните цели на Интеракт клубовете са, както помощ на обществото, която се осъществява чрез многобройните проекти на всеки клуб, така и изграждане на бъдещи лидери от членовете на клуба. Запознаваме се с Дуйгу Месут Ибрам, на 18г., ученичка в ЕГ,,Христо Ботев’’ гр. Кърджали. Постът и в Интеракт клуб град Кърджали е президент. Описва се като точно такава , каквато иска да бъде: темпераментна; на моменти наивна; обичаща всички хубави неща; раздаваща се за хората. Дуйгу много обича да помага на нуждаещите се, а когато го прави се чувства много добре и в хармония със себе си. „Президент съм на Интеракт в Кърджали, защото акциите които провеждаме в клуба ме правят щастлива, радостта в очите на хората ме изпълва и щастито е по-осезаемо. Дуйгу споделя, че е член на Интеракт от 8ми клас. Преди да стане президент, в една от ротарианските и години е била Ковчежник- Отговаряла за събирането и разпределянето на финансите. Следващата година- Вицепрезидент, който работи като президент при отсъствие на такъв и се занимава с второстепенни задачи в управлението на клуба. Тази ротарианска година, тя е Президент (Президентът е най-висш член на клуба. Ръководи и отговаря за цялостната дейност на клуба.) Първата акция на Интеракт клуб Кърджали за тази година беше през месец октомври (Чист и зелен Кърджали).“Изпълнихме успешно проекта и разчистихме района около язовирната стена, събрахме 116 чувала с боклуци.“ – споделя Дуйгу. Следващата акция беше на 31.10 (Хелоуин). По традиция, всяка година, Интеракт клуб Кърджали организират благотворително парти и събраните средства даряват на хора в нужда. „Това парти можем да го наречем най-успешното от всички, които сме организирали до този момент. Благодарение на всички, които бяха съпричастни успяхме да съберем 2300лв за Васил- 6 годишно, усмихнато и слънчево дете, страдащо от Медулобластом (злокачествен тумор на малкия мозък)“ – казва президентът на Интеракт клуб Кърджали. Следващата акция, за месец ноември, е нахранване на бездомните животни в Кърджали. Също така, в най-скоро време от Интеракт клуб Кърджали ще поставят метално сърце за събиране на капачки. Акцията им за месец декември е Купи и Дари- събиране на дълготрайни продукти за семейства в неравностойно положение. Екипът на Дуйгу се състои от 20 човека. „Всички са много отговорни и готови във всеки момент да помогнат с каквото могат.“- споделя тя. Бордът и се състои от Вицепрезидент, Секретар, Ковчежник и Церемониалмайстор. Всеки който е между 12-18 години може да бъде член на Интеракт, важно е да има желание да бъде в полза на обществото да може да работи в екип. Всеки кандидат има изпитателен срок от 3 последователни срещи и една акция, след това членовете гласуват дали са за или против приемането на кандидата в клуба. „За мен Интеракт е съчетание между полезното и приятното. Чувствам се полезна като помагам на хората, които имат нужда и в същото време ми харесва да съм сред хора с моето мислене и амбиции“ – споделя Онай Кахраман – член на Интеракт клуб Кърдажли. Александра Бодурова, също част от екипа на Дуйгу, казва: За мен Интеракт е една изключително голяма възможност за развитие, както на лидерските качества, така и за развитие на мрежа от приятели от местни и международни клубове. Участвам в клуба, защото в него съм заобиколена от хора, изпълнени с желание за добро. „Интеракт е доброволческа, хуманитарна и неправителствена организация. Всеки който има желание да помогне по време на акция добре дошъл без значение на каква възраст е.“ – разказва Дуйгу. Преди всяка акция Интеракт клуб Кърджали има споделено събитие в Инстаграм (interactkardzhali) и Фейсбук (Interact Club Kardzhali). “Нужно е само желание и време.” – обобщава тя. Завършваме нашата статия с едно послание от Дуйгу кум всички читатели: Подай ръка и подари усмивка. Нека да върнем надеждата в човешката доброта и съпричастност. Вярвам, че комуникативността се осъществява по- приятно с усмивка на лице. Благотворителността е явление, познато на Земята, откакто човечеството съществува. Заложено е у човека да помага и са бъде състрадателен . Вярвам, че можем да направим света по- хармонично място, като променяме мислите и действията си.“
Back to Blog
Честит празник!6/9/2020 На 6 септември 2020г. се навършват 135 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. В нощта на 5 срещу 6 септември, стотици въорежени хора, начело с Данаил Николаев, от град Съединение (тогавашният град Голямо Конаре) се отправят към Пловдив. Извършен е военен преврат, чрез установен контрол над града и назначаване на ново временно правителство начело с Георги Странски. Съединението е подкрепено от княз Александър 1 и е признато международно на 24 март 1886г., чрез т.н. Топханенски акт. Така вече, Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент и армия.
Освен ден на град Пловдив, датата 6 септември е и Национален празник на България. Денят на съединението е ден за поклон, спомен за миналото и размисли за бъдещето. Денят на съединението не е просто празник, на който просто поставяме букети на паметниците и публикуваме в социалните мрежи, картинки изтеглени от интернет. 6 септември е денят, в който една разделена нация, един разделен народ се събира отново, за да продължи пътя си заедно, по-силен от всякога. Макар съпротивата на Русия, Съединението получава признанието, което е така силно и желано от народа. Като народ, ние трябва да направим всичко по силите си, за да запазим българското у нас, да го съхраним и предадем на тези след нас. Защото няма нищо по-смислено и важно от това да помним и ценим историята, да извличаме поуката от нея и да разказваме научения урок на останалите. Историята е миналото, но и бъдещето. След 1 секунда, нашите действия, нашите мисли ще са минало. И зависи от нас самите, дали това минало ще се помни или не. От нас зависи дали делата ни ще се превърнат в историята, направила България по-добро място или не. Всичко зависи от нас. Да научим историята, да я запомним, да извлечем важното от нея, да го съхраним в душите си и да я предадем. Нека помним историята, нека я учим, за да направим страната ни едно по-добро място за живеене. Бъдещето е пред нас, то зависи от нас. Ние сме бъдещето. И ако Ви попитат какъв ден е днес, не казвайте просто "Денят на Съединението". Кажете днес е празник - за миналото, настоящето и бъдещето.
Back to Blog
Заедно, да поводим народния си глас16/8/2020 от Мария Тоневаавтор и главен редактор в speechange България в дъното на поредната класация
Хиляди въпроси нахлуват в главите ни, всеки ден щом пуснем телевизора, включим радиото или прегледаме новините през социалните мрежи. Като изключим цялата негативност, която четем и слушаме последните месеци, сигурни ли сме че информацията, която ни предоставят е напълно достоверна? Статистиките и класациите на свобода на словото дават отговорите. В класацията на „Репортери без граници“, България е на 111- то място по свобода на словото в световен мащаб и е една от последните в Европа. Държавата ни не е променяла своето място от 3 години. Според глобалния ни индекс, ситуацията в България влиза в графата „Проблемна“.“ Преди нас - на 110 място, се нарежда Гвинея, а след нас - на 112, е Непал.“ – пишат от economic.bg. „Балканските страни Албания, Сърбия и Черна гора, които не са част от ЕС, заемат по- добри места в класацията, отколкото България - съответно 84, 93 и 105. А Унгария, където правителството контролира голяма част от медиите, е на 89 място. Северната съседка на България - Румъния - е още по-напред в класацията. Тя заема 48 място. Доста по-тежко е положението в Русия (149) и Турция (154).“ – пишат от dw.com Макар да знаем за проблема, знаем ли какво е решението за него? Представяме Ви част от редакцията на вестник „Будилник“ от Езикова гимназия „Христо Ботев“, а по- точно – Елица Караусева, Жулен Садула, Виктория Христова, Моника Заимова и Седеф Рамадан. Какво мислят те, като едни тепърва развиващи се журналисти и какво е решението на проблема, прочетете в интервюто с тях. 1. Какво смятате на новините в днешно време и информацията, която ни предоставят? Достоверна ли е? Смятате ли, че негативните новини преобладават последните месеци? ЕЛИЦА: Честно казано никога не се доверявам сляпо на новините, които чета дори и да са от "надеждни" медии. В последните месеци около пандемията медиите по мое мнение всяваха страх и паника. Все по често избирам да не гледам новинарските емисии, защото прекалено голяма част от споделяната информация е негативна, а понякога се забравя да се споделят стойностни неща и позитивно насочени такива. ЖУЛЕН: За жалост в днешно време или по-скоро тези дни по новините се съобщават негативни и трагични новини. Не мога да кажа със сигурност дали това се дължи на времето, в което живеем, или на хората, които стоят зад историята на тази новина. Но мога да кажа, че е крайно неприятно да се чува “добър вечер” при всяко отваряне на телевизията, след което следват главно неприятни, катастрофални новини, а много рядко и нещо, което няма да ни накара да си кажем “ Надявам се това да е всичко за днес”. ВИКТОРИЯ: Зависи от източника, благодарение на който си набавяме информацията. Има доказани медии, които са обективни и не страдат от свободата на словото. Има и доказано про-правителствени медии в страната, които обслужват интересите на властта (Нова телевизия, Канал 3, ПИК) МОНИКА: Факт е ,че в днешно време много от нас сме склонни да вярваме повече в негативното.Смятам ,че песимизмът се внася по-често в новините днес,сякаш негативното е по-истинско и достъпно за вярване. Все пак всеки има избора да възприема и да вярва в това ,което иска. СЕДЕФ: Мисля че новините в днешно време не са достоверни, защото всеки източник казва нещо съвсем различно, променя новината напълно и губи истинските факти. Последните месеци негативните новини преобладават, заради вируса, особено в България. 2. Запознати ли сте с проблема за свободата на словото в България и знаете ли, че страната ни е на 111то място в света от общо 180? Какво смятате за тази статистика? ЕЛИЦА: . Да, запозната съм с класацията на "Репортери без граници" и също с техните аргументи защо страната ни е на 111 място. Смятам, че статистиката е обективна и полезна, за да можем ние самите да преценим до колко да се доверяваме на медиите. ЖУЛЕН: Запозната съм, да. Това е поредната класация, в която страната ни е е на една от последните места, което ме прави още по-тъжна за бъдещето на страната ни. ВИКТОРИЯ: Запозната съм с проблема относно свободата на словото в България и с позицията ни в класацията на Репортери без граница. Намирам позицията ни за недопустима и със сигурност е нужно да се работи за промяната й в положителна насока. МОНИКА: . В днешно време колосален брой хора,разчитат на лесно предоставената информация.Нямат особено голям интерес да се ровят в достоверността на поднесените факти и за това не могат да защитават и своята позиция. Смятам,че хората трябва да св интересуват от истината и да я защитават. СЕДЕФ: Няма съмнение, че тази статистика показва реалното състояние на всяка страна. Всеки може да го потвърди, веднага щом пусне телевизора или включи радиото. 3. Как се стигна до тук? Кои според вас са причините, България да е в дъното на всички класации по свобода на словото? Защо например северната ни съседка – Румъния е на 48- мо място, а ние сме толкова назад? ЕЛИЦА: Не е една причината да се стигне до тук. Например това, че много от телевизиите и вестниците са собственост на олигарси, политици и тн., което води до отсяване на информация, така че тя да е лично изгодна на тези хора. Не съм запозната със ситуацията в Румъния, но това, че е на толкова добра позиция в класацията, само може да ни послужи за пример. ЖУЛЕН: . Аз мисля,че проблемът за свободата на словото в България се дължи на подтискането или изкривяването на истината от страна на властимащите. Една и съща новина може да се каже по много различни начини- било то по добър или лош, това зависи от хората, които стоят зад написването или прочитането на новината. ВИКТОРИЯ: По мое мнение дотук се стигна предимно заради окупацията на управляващата в последните 10 години партия. Окупация, която се наблюдава във всички институции, включително и медиите. Именно затова липсва и обективността, както и истинската критичност от страна на водещите медиите в страната. МОНИКА: Всичко се свежда до любопитството за предоставената информация. Може би останалите страни искат да знаят и искат да изявяват публично своите интереси. Може би и техните медии поднасят по-достоверни факти. СЕДЕФ: Свободата на словото в България е в дъново на класациите, защото според мен, в нашата страна, правителството не признава изискванията на гражданите и исканията им. Дори да изкажем мнение, няма кой да ни чуе. Всичко е свързано с пари и власт. 4.Какво е решението? Как ние – като тепърва развиващи се журналисти
можем да помогнем на страната ни да се изкачи в класациите? ЕЛИЦА: Решението не е никак лесно и бързо, но то зависи именно от нас. От нас зависи да прекъснем този порочен кръг, чрез изказване на мнението ни по въпроса и разпространение на идеите ни. Важно е да покажем, че има млади и мислещи хора, които са загрижени за положението в страната си и искат то да се развива към по-добро. ЖУЛЕН: Младите ни журналисти могат да избегнат този проблем непроявявайки интерес към парите, властта, а за доставянето на истинска новина на народа ни. Защото една новина може да включва всеки, както и да промени истината в живота на всеки. Колкото и да не се обръща внимание, журналистиката може да промени мисленето на един човек, начина му на живот, мечтите, както и реалността му само чрез коригиране на една истина. ВИКТОРИЯ: По съвет на моя позната, завършила журналистика - всеки млад току що завършил журналист би обидил себе си, ако започне работа в някоя от медиите, които са под обект на натиск и не са в разцвета на обективността си. МОНИКА: Като бъдещи журналисти,ние трябва да се интересуваме от случващите се новини и да поднасяме всичко с реалната информация.Нито прекалено подсладена,нито изопачена. Трябва да говорим и да подтикваме другите да се интересуват и изявяват позициите си. Заедно, да поводим народния си глас. СЕДЕФ: Според мен този проблем би се разрешил като не се отказваме от правото ни да проявяваме мнение като народ. |