Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Всички имаме истории, които бихме искали да разкажем, истории, които може би имат потенциала да променят живота на някого или пък, кой знае, навярно дори светa! Може би сме преживели нещо или сме срещнали някого, който ни е вдъхновил, който, така да се каже, ни е “върнал вярата в хората”, който искаме да покажем на всички, човек, за когото сме убедени, че е добър ролеви модел за останалите хора, ала в същото време човек, за когото големите медии никога не са разказвали и навярно никога няма да разкажат. Разбира се, в живота не всичко е цветя и рози и понякога се случва така че ставаме свидетели на нещо, от което сме меко казано разочаровани. Нещо, от което искаме да крещим, да плачем, да се ядосваме, нещо, което е аморално и неправилно спрямо обществото… нещо, което знаем, че медиите няма да отразят. Затова искаме да го отразим ние. Искаме да покажем този човек или това събитие, които са ни огорчили, да се възпротиим, да покажем, че няма да мълчим срещу неправдите! И докато това е наистина страхотно, понякога може би се случва така, че нямаме платформа, в която да го кажем. Няма кой да ни чуе, няма кой да сподели това, което сме казали, няма кой да ни послуша. И докато си мислим как ще покажем този човек, чиято история може да промении нечий живот, а за медиите е незначителна, или този човек, който върши неща, с които ние не сме съгласни, след като се намеси нашия “разсъдък” (а той сякаш се меси навсякъде и винаги с най-неправилните разсъждения) ние вече започваме да разсъждаваме “трезво” и сигурно си казваме “Добре де, но аз не съм журналист! Аз нямам уменията на журналист, нямам образованието, не съм квалифициран…” И тук се намества гражданската журналистика. Какво обаче е “гражданска журналистика”? В България все още не много хора знаят за този термин, затова ще си позволя да го обясня с помощта на един цитат от американската журналистка Кортни Радш, която описва термина "като алтернативна и активистка форма на новини. Събиране и докладване, функциониращо извън масовите медийни институции, често като отговор на пропуски в професионалната журналистическа област, което използва подобни журналистически практики, но е задвижвано от различни цели и идеали и разчита на алтернативни източници на легитимност отколкото традиционната или масовата журналистика.” С по-прости думи, всеки човек може да бъде създател и разпространител на новини, без да има журналистическо образование. Разбира се, на много хора това може да им се струва като нещо ненужно, дори и опасно, ако нечии интереси се замесят с материалите, които са достъпни за всички ни. И нима наистина това е реално съществуващ риск, то тогава това не би било гражданска журналистика, тъй като тя се бори именно с този проблем, станал сякаш навик на по-масовите ни новинарски източници. История. В САЩ, идеята за гражданската журналистика навлиза края на миналия век, но опитите за интегрирането й не са особено успешни и към началото на новото хилядолетие, терминът сякаш съвсем замира. Въпреки това обаче, с помощта на новите технологии, гражданската журналистика оживява и в момента може да се каже, че е в разцвета си. За основоположник на гражданската журналистика се счита производителят на дрехи Ейбрахам Запрудер, който заснема със съвсем обикновена камера убийството на Джон Ф. Кенеди. Записът му и досега се счита за най-пълното видео на убийството на президента, по-пълно дори и от тези на масовите медии по онова време. След него, има още една огромна вълна от граждански журналисти и блогъри, които изказват своите мнения по различни въпроси, както и показват недоволството си по всякакви теми - от ежедневни събития та чак до различни политически решения. Един от тези журналисти е Уейл Абас - арабин, роден през 1974 г., който заснема няколко видеа, в които представители на органите на реда в Египет пребиват жени. Мъжът ги качва в своя блог си Misr Digital (Egyptian Awareness) и именно тази негова намеса довежда до затварянето на тези полицаи в затвора. Въпреки геройството му обаче, върху Абас бива оказван натиск от страна на правителството на Египет (бил е арестуван няколко пъти), както и краткосрочното закриване на някoи от акаунтите му в социалните медии, включително YouTube и Facebook. (оттогава тези профили са възстановени ) Примери за гражданска журналистика в България
У нас също има множество примери за гражданска журналистика, въпреки че това название все още да не е съвсем навлезнало. Един съвсем скорошен пример, който буквално взриви социалните медии и българските им потребители, е видеоклипът с насилие над ЛГБТИ младежите в Пловдив. И наистина, макар може би на пръв поглед да не можем да наречем това кратко видео “журналистика”, то извършва две изключително важни задачи - първо, то разказва история и второ - изказва позиция. Именно защото това клипче, както и снимките на пострадалите младежи, достигнаха до толкова много потребители в социалните медии, те станаха толкова нашумяла тема и стигнаха до “истинските” медии. За сравнение, ако никой не бе записал това клипче, най-вероятно тази история в Пловдив щеше да достигне от уста на уста до някаква бройка хора, но те едва ли щяха да бъдат такова мнозинство и едва ли проблемът щеше да достигне до големите телевизии, за да е информирано цялото българско население за тях. Всъщност примери за гражданска журналистика има навсякъде около нас и всеки ден се добавят нови такива, основно в социалните медии като Facebook и Instagram, но освен тях има и някои по-официални медии като uspelite.bg, sCool Media и, разбира се, speechange! :) Как мога да стана граждански журналист? Може би “граждански журналист” звучи много формално. Истината е, че за да се наречете “граждански журналист” е достатъчно, когато видите нещо, което ви дразни или ви харесва, да извадите телефона си, да снимате или да напишете (или и двете) и да го публикувате във Facebook или Instagram или някоя друга медия. Наистина, това е напълно достатъчно и, въпреки че едва ли ще станете много известни чрез постовете си, ще направите нещо, което една голяма част от обществото ни все още не прави - ще споделите история, която по една или друга причина е важна за вас. Защото всяка история, независимо колко привидно незначителна, е интересна и заслужава да бъде разказана! А действително има много хора, които, макар да не виждате, със сигурност ще докоснете чрез историята си! Една международна платформа, към която можете да допринесете с вашите знания и истории е Global Voices. Global Voices е уеб сайт за новини от различни държави, които рядко намират пътя си към така наречените “големи” медии. Едно изискване там обаче е да знаете английски, както и да имате някакъв опит с писането на блогове или подобни публикации. В България пък, съществува рубриката на БТВ “Аз, репортерът”, където всеки може да споделя снимки или видео клипове на различни неща, които го вълнуват. А, местата, за които не се изисква нищо друго освен качествена история, както споменах, са Facebook и Instagram. Затова не се притеснявайте да говорите за нещата, които ви вълнуват и повярвайте ни - има кой да ви чуе!
0 Comments
Read More
Back to Blog
от Мария Сомлеваръководител и помощник за организиране на събития в speechange Всъщност, заглавието е лъжливо. Да, “страната на свободното слово” действително е била на първо място цели седем поредни години - от 2010 до 2017 година, обаче през 2018 пада на “позорното” трето място. Именно затова съм си позволила да наименувам статията “1-во място към 111-то”, а не “2-ро място към 111-то” И нима наистина бихте проверили дали действително Финландия е на първо място? И ако проверите и видите, че ви лъжа, бихте ли докладвали на някого? И ако да, то на кого? Има ли такъв орган в България, на който може да се докладва за фалшивите новини? Във Финландия има. Ще говоря за него малко по-нататък. За разлика от Финландия обаче, у нас не можем да се похвалим с взимането на челното място или дори на позиция сред “топ 10” дори и една-единствена година. (въпреки това, през не толкова далечната 2006 година сме на сравнително добрата 35-та позиция). Ако все още не знаете, България е на срамната 111-та позиция, най-ниската в Европейския съюз, а да си журналист у нас и да представляваш интересите на хората, да говориш открито за мнението ти по различните политически въпроси може съвсем без преувеличение да се нарече опасна професия (разбира се, далеч не толкова опасна колкото в някои арабски държави, но нима трябва да стигнем до там, за да се стреснем и да направим нещо?
Не мога съвсем точно да цитирам отговорите на Пайви Блинника, тъй като са на английски и не искам да се получи ситуация тип “загубени в превода”. Затова съм извадила най-важните и интересни неща, които успях да науча от диалога ни. Кои са водещите медии във Финландия? Каква информация предоставят те на своите зрители? Съществува главна финландска телевизия и радио, точно както българските БНТ и БНР, които говорят за водещите теми. Освен това има и частни телевизии и радиа, които имат повече програми за забавление - музика, реалити канали и т.н. Вестниците също са частни, но има и общински, които обясняват нововъведените заповеди и правила. Най-големият вестник, Helsingin Sanomat (Вестник Хелзинки), въпреки името си, се чете от хора във всички части на Финландия. Той е независим вестник и по тази причина има доста добра репутация. Освен него има и доста локални вестници, но те намаляват поради социалните медии. Знаете ли за случай, в който журналист е бил уволнен, пребит или дори убит заради нещо, което е казал или написал? Н. Пр. Пайви Блинника ми споделя за един случай, свързан с русофилското общество във Финландия, което започва да “тормози” журналистка, която разследва дейностите им и пише за тях. Тя обаче ги осъжда и създателят на уебсайта е осъден на 22 месеца затвор. (Поразрових се малко, за да открия историята. Ако на някой му е интересно, може да прочете повече за журналистката - Джесика Аро - ето тук). Това беше един вид пример какво ще ти се случи, ако започнеш да тормозиш журналист. - споделя Пайви Блинника мнението си по случая. Съществуват ли фалшиви новини във Финландия и ако да, как се справяте с тях? Действително във Финландия, както и във всяка друга страна по света, фалшиви новини съществуват, но въобще не са много, а и повечето хора не им вярват, тъй като още от училищна възраст учениците научават за фалшивите новини и как да се предпазват от тях. (отново, за тези от вас, които са любопитни да научат повече, бих препоръчала да прочетете това). Освен децата, много от хората на по-високи и отговорни позиции също се обучават как да разграничават фалшивите от истинските новини. Тези обучения се организират от министър-председателя и от министерството на правосъдието. За образованието на учениците по тази важна тема, разбрах, че се организира различно от различните училища. Едно училище може да избере предметът да се преподава като отделен предмет или като извънучебна дейност - да идват външни хора (журналисти, експерти в областта и т.н.), които да говорят за това. Руското въздействие във Финландия Финландия също е била под руска власт, но това е приключило доста отдавна - 1917 г. Н. Пр. Пайви Блинника ми споделя, че това преживяване е оставило у финландците едно чувство на съмнение в част от информацията, която четат по вестници и медии. Освен това, самата тя се е срещала с опити за цензура - когато е работила в Москва през 80-те години например, й се е случвало да бъде информирана от министерството на външните работи, че не харесват част от нещата, които се пишат по вестниците във Финландия за Русия. На това, Пайви Блинника е отговаряла, че във Финландия има свобода на пресата и журналистите могат да пишат това, което искат (ако, разбира се, е достоверно) Защита на журналистите във Финландия и мястото на свободата на словото в конституцията Във Конституцията на Финландия има няколко закони, гарантиращи свободния достъп на хората да получават правилна и достоверна информация, както и на журналистите да имат свободата и отговорността да я пишат. Освен това съществува и една система, която се създава от самите журналисти и това е т.нар. Съвет на масовата медия. В него журналистите могат да подават сигнали, ако забележат, че нещо не е достоверно по вестниците или по телевизията. И въпреки че съветът не може да уволни или осъди някого, той се използва от голяма част от финландците за препоръки какво да четат. Следователно, ако някоя телевизия или вестник няма особено добър “рейтинг” там, по-вероятно е тя да не се чете (и, разбира се, ако рейтингът й е добър, би била предпочитаната от повечето потребители). Сравнението: България и Финландия Според Н.Пр. Пайви Блинника, една от главните причини за лошата ни позиция в доклада на “Репортери без граници”, е липсата на информация кой притежава дадена медия или вестник. За сравнение, във Финландия, както споменах, също има частни медии, но там винаги се знае публично кои са собствениците им и коя идеология подкрепят. Освен това, във Финландия е традиция хората да вярват на написаното, както и да реагират, ако видят нещо, което не е вярно. Както и у нас, различните политически партии се критикуват взаимно, но както споделя Пайви Блинника: Традиционно това е възпитана (и цивилизована) дискусия, но с (навлизането на) социалните медии, дори във Финландия, наблюдаваме феноменът (тази дискусия) да става по-невъзпитана Картина на финландския художник Едвард Исто, свързана със свободата на словото във Финландия. Повече за нея може да прочете тук . Според Пайви Блинника, журналистите трябва да имат правото да изразяват мненията си по дадени въпроси, но за да се случи това качествено е задължително да бъде много ясно коя публикация е мнение и коя - статия, доказана с факти. Малко странични размисли С нея също така си поговорихме за мафията и за емиграцията у нас. И, въпреки че въпросът за мафията у нас да е един доста сложен проблем, според Н.Пр. Пайви Блинника, решението му ще дойде с времето. А относно емиграцията - тя вярва, че нещо, което много би помогнало, е да си върнем вярата в институциите - в полицията, в парламента и т.н. (разбира се, двете неща - мафията и властта - у нас за съжаление са пряко свързани) Заключение Въпреки всичко казано досега обаче, Н.Пр. Пайви Блинника смята, че можем да се изкачим над позорната 111-та позиция и една добра стъпка за това би било, както споменахме преди малко, яснотата кой притежава дадената медия. Освен това, според нея повечето българи, с които се е запознала в различните институции, са добри и честни хора, желаещи най-доброто за нашата страна. ---
Наистина се надявам тази статия да е била полезна и интересна и може би да ви е дала някои идеи за неща, които биха могли да се подобрят у нас, за да не бъдем “черната овца” на Европа. Със сигурност има много, което бихме могли да научим от другите държави и да почерпим от техните знания и опит, но за съжаление много от нещата, работещи там няма да проработят тук, докато не променим нагласата си за някои актуални проблеми. Затова накрая ще спомена само три думи, които бих искала да запомните и да знаете, че са ключови за развитието на едно общество: Манталитет, манталитет, манталитет. Благодаря за четенето! :) |