Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Всички имаме истории, които бихме искали да разкажем, истории, които може би имат потенциала да променят живота на някого или пък, кой знае, навярно дори светa! Може би сме преживели нещо или сме срещнали някого, който ни е вдъхновил, който, така да се каже, ни е “върнал вярата в хората”, който искаме да покажем на всички, човек, за когото сме убедени, че е добър ролеви модел за останалите хора, ала в същото време човек, за когото големите медии никога не са разказвали и навярно никога няма да разкажат. Разбира се, в живота не всичко е цветя и рози и понякога се случва така че ставаме свидетели на нещо, от което сме меко казано разочаровани. Нещо, от което искаме да крещим, да плачем, да се ядосваме, нещо, което е аморално и неправилно спрямо обществото… нещо, което знаем, че медиите няма да отразят. Затова искаме да го отразим ние. Искаме да покажем този човек или това събитие, които са ни огорчили, да се възпротиим, да покажем, че няма да мълчим срещу неправдите! И докато това е наистина страхотно, понякога може би се случва така, че нямаме платформа, в която да го кажем. Няма кой да ни чуе, няма кой да сподели това, което сме казали, няма кой да ни послуша. И докато си мислим как ще покажем този човек, чиято история може да промении нечий живот, а за медиите е незначителна, или този човек, който върши неща, с които ние не сме съгласни, след като се намеси нашия “разсъдък” (а той сякаш се меси навсякъде и винаги с най-неправилните разсъждения) ние вече започваме да разсъждаваме “трезво” и сигурно си казваме “Добре де, но аз не съм журналист! Аз нямам уменията на журналист, нямам образованието, не съм квалифициран…” И тук се намества гражданската журналистика. Какво обаче е “гражданска журналистика”? В България все още не много хора знаят за този термин, затова ще си позволя да го обясня с помощта на един цитат от американската журналистка Кортни Радш, която описва термина "като алтернативна и активистка форма на новини. Събиране и докладване, функциониращо извън масовите медийни институции, често като отговор на пропуски в професионалната журналистическа област, което използва подобни журналистически практики, но е задвижвано от различни цели и идеали и разчита на алтернативни източници на легитимност отколкото традиционната или масовата журналистика.” С по-прости думи, всеки човек може да бъде създател и разпространител на новини, без да има журналистическо образование. Разбира се, на много хора това може да им се струва като нещо ненужно, дори и опасно, ако нечии интереси се замесят с материалите, които са достъпни за всички ни. И нима наистина това е реално съществуващ риск, то тогава това не би било гражданска журналистика, тъй като тя се бори именно с този проблем, станал сякаш навик на по-масовите ни новинарски източници. История. В САЩ, идеята за гражданската журналистика навлиза края на миналия век, но опитите за интегрирането й не са особено успешни и към началото на новото хилядолетие, терминът сякаш съвсем замира. Въпреки това обаче, с помощта на новите технологии, гражданската журналистика оживява и в момента може да се каже, че е в разцвета си. За основоположник на гражданската журналистика се счита производителят на дрехи Ейбрахам Запрудер, който заснема със съвсем обикновена камера убийството на Джон Ф. Кенеди. Записът му и досега се счита за най-пълното видео на убийството на президента, по-пълно дори и от тези на масовите медии по онова време. След него, има още една огромна вълна от граждански журналисти и блогъри, които изказват своите мнения по различни въпроси, както и показват недоволството си по всякакви теми - от ежедневни събития та чак до различни политически решения. Един от тези журналисти е Уейл Абас - арабин, роден през 1974 г., който заснема няколко видеа, в които представители на органите на реда в Египет пребиват жени. Мъжът ги качва в своя блог си Misr Digital (Egyptian Awareness) и именно тази негова намеса довежда до затварянето на тези полицаи в затвора. Въпреки геройството му обаче, върху Абас бива оказван натиск от страна на правителството на Египет (бил е арестуван няколко пъти), както и краткосрочното закриване на някoи от акаунтите му в социалните медии, включително YouTube и Facebook. (оттогава тези профили са възстановени ) Примери за гражданска журналистика в България
У нас също има множество примери за гражданска журналистика, въпреки че това название все още да не е съвсем навлезнало. Един съвсем скорошен пример, който буквално взриви социалните медии и българските им потребители, е видеоклипът с насилие над ЛГБТИ младежите в Пловдив. И наистина, макар може би на пръв поглед да не можем да наречем това кратко видео “журналистика”, то извършва две изключително важни задачи - първо, то разказва история и второ - изказва позиция. Именно защото това клипче, както и снимките на пострадалите младежи, достигнаха до толкова много потребители в социалните медии, те станаха толкова нашумяла тема и стигнаха до “истинските” медии. За сравнение, ако никой не бе записал това клипче, най-вероятно тази история в Пловдив щеше да достигне от уста на уста до някаква бройка хора, но те едва ли щяха да бъдат такова мнозинство и едва ли проблемът щеше да достигне до големите телевизии, за да е информирано цялото българско население за тях. Всъщност примери за гражданска журналистика има навсякъде около нас и всеки ден се добавят нови такива, основно в социалните медии като Facebook и Instagram, но освен тях има и някои по-официални медии като uspelite.bg, sCool Media и, разбира се, speechange! :) Как мога да стана граждански журналист? Може би “граждански журналист” звучи много формално. Истината е, че за да се наречете “граждански журналист” е достатъчно, когато видите нещо, което ви дразни или ви харесва, да извадите телефона си, да снимате или да напишете (или и двете) и да го публикувате във Facebook или Instagram или някоя друга медия. Наистина, това е напълно достатъчно и, въпреки че едва ли ще станете много известни чрез постовете си, ще направите нещо, което една голяма част от обществото ни все още не прави - ще споделите история, която по една или друга причина е важна за вас. Защото всяка история, независимо колко привидно незначителна, е интересна и заслужава да бъде разказана! А действително има много хора, които, макар да не виждате, със сигурност ще докоснете чрез историята си! Една международна платформа, към която можете да допринесете с вашите знания и истории е Global Voices. Global Voices е уеб сайт за новини от различни държави, които рядко намират пътя си към така наречените “големи” медии. Едно изискване там обаче е да знаете английски, както и да имате някакъв опит с писането на блогове или подобни публикации. В България пък, съществува рубриката на БТВ “Аз, репортерът”, където всеки може да споделя снимки или видео клипове на различни неща, които го вълнуват. А, местата, за които не се изисква нищо друго освен качествена история, както споменах, са Facebook и Instagram. Затова не се притеснявайте да говорите за нещата, които ви вълнуват и повярвайте ни - има кой да ви чуе!
0 Comments
Read More
Leave a Reply. |