Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
СВОБОДНИТЕ с Радостина Колева30/11/2020
Откъде дойде идеята за нестандартния cultinterview.com? Приятелка, живееща в Канада, ме попита: защо, след като така или иначе умея да пиша, не се заема сама със създаването на сайт. Така дойде Cultinterview.com точно преди 5 години. Разкошно място за изява на интересни хора. А най-свежото е, че на мен ми е изключително приятно да се срещам с хора, които сама съм си избрала. Виждам се с някого, пием кафе, говорим си, снимаме няколко кадъра и... е емоционално в повечето случаи. Има хора, които не са достигнали своята пълна популярност, но имат капацитета и миналото да разкажат интересни случки от живота или професията си. Трудно ли се плува в морето от думи и информация в днешно време? Струва ми се, че на хората им идва в повече цялата информация, която получават ежедневно, при това от всякакви медии - сериозни и не дотам. Затова и, влизайки в интернет, само правят “цък” и не си правят труда да видят какво стои зад това. Просто е важно да има лайк. А че някой вероятно е казал нещо важно...?! Явно не е от значение. Много бързо идва следващият пост, който носи съвсем различна информация. Не е приятно, когато се опитваш да правиш нещо докосващо, а то не достигне до никого. Кой е най-интересният човек, когото сте интервюирали? Любопитни хора да искаш. Но както всеки човек се събужда в различно настроение всеки ден, няма как да знаеш дали на въпросния днес ще му се говори, дали ще му се усмихва, дали ще иска изобщо да приеме насериозно срещата ни. Т.е. един гост може да изглежда добър събеседник, но не винаги се оказва такъв. Умните и талантливи хора са най-интересни. Не можеш да ме убедиш, че един глупав човек може така да те омае, че да не си проличи капацитетът му. Личи си. Всичко си личи, когато си се занимавал повече от 20 години с интервюта. Адски ми беше приятно да интервюирам Васил Бинев, върховен е и Васил Михайлов, актьорите Иван Стаменов, Христо Петков, Иван Бърнев, Димитър Баненкин, балетистът Ясен Вълчанов, а също и Даниел Вълчев, Мария Гроздева, лекоатлетката Мирела Демирева... Е, няма как всичките имена да бъдат изредени... А най-труднодостъпният? Когато някой се е съгласил, той вече не е труднодостъпен, защото вижда моята добронамереност. Усеща я. Няма смисъл от гледане отвисоко, защото е грозно и неприятно. Дори е потискащо. Има личности, които са ми отказвали - искали са пари за интервюто примерно. Но е имало и такива, които съм ги чакала с последователност, а не с натрапчивост, месеци наред. Когато знам, че ще ни се получи интервюто, не съм се отказвала. За да си избера някого, съм преценила вероятностите и рисковете. Какво мислите за свободата на словото в България? Какво ни е нужно, за да се изкачим по-нагоре от 111-тото място? При мен и Cultinterview.com има свобода. Защото няма кой да ми стои над главата и над мисленето. Друг е въпросът, че има неща, които няма смисъл да се казват. Или да се опитваш да убедиш някого в нещо? Безнадеждно е. А свободна ли е българската музика? Музиката сама по себе си е свобода. Създаването на песни има стълбица, има ред. Няма как някой да ти каже как се пише песен. Единствено се следва хармония, мелодията. Има правила, но малката поредица от тонова може така да се разбърка, че аз да напиша една песен, а ти - съвсем различна. Отдадох много години на музиката. Не съм се отказала, защото съм в нея от 8-годишна, но вече предпочитам песните, които създавам, да не ги пея аз, а да отиват при други изпълнители - популярни, нови. Не говоря само за музиката, но и за текстовете. Писали сте най-различни песни, стихове и интервюта... Кой стил чувствате най-близък до себе си? Не става дума за стил. Стилът си е мой навсякъде, а всичко това, колкото и да не ти се вярва, абсолютно винаги е вървяло едновременно. Тъкмо бях завършила музикалната паралелка в Добрич, когато правих интервюта за ”Добруджанска трибуна”, а след това - и за “Нова добруджанска трибуна”. След това учих в София и давах интервюта за списание “Ревю”, за списание “Грация”, за друи места... Виждаш, че наистина всичко вървеше заедно. Как да кажеш, че не е така, когато няма факти в обратна полза? :) Как бихте описали един свободен човек? А свободен народ? Държава? Какво за Вас е свободата? Виж как стоят нещата - един Лъв трудно възприема да му се дават акъли. В този смисъл той винаги е свободен. Не мога да усещам, че някой ме натиска, а аз да се опитвам да се чувствам възвишена и одухотворена. Някак си не мога. Обаче сега, когато се заех да рисувам тениски, а също и акварел, ето ти една нова свобода. Народът не е свободен. В момента е с вързани ръце заради... пандемията. Когато го отвържат, ще стане ясно. Над небето ще летят самолети. Сега не ги чуваме. Няма ги. А как искам да съм в един от тях скоро... Може би към Лисабон?! Днес, 30ти ноември cultinterview.com празнува своя 5ти рожден ден! 🎉 Пожелаваме на авторката още много вдъхновение, щастие и здраве. Keep inspiring! 🤗
2 Comments
Read More
Back to Blog
Истинската цена на свободата28/11/2020 Тук съм. Седя и си задавам въпроса „Каква е истинската цена на свободата?“ Какво е нещото, от което трябва да се лиша, за да си заслужа така желаната от мен свобода, която в днешно време сякаш е просто един мираж, един недостижим копнеж?
Напоследък все по-често започват да се появяват хора, които като истински борци воюват за общото благо, за доброто на целия народ. Те привличат последователи, организират събития и акции, кампании... Събират средства, за да направят добро на всички нас. И ние участваме. Купуваме си свобода – свободата да не си зависим от системата, свободата да си мислиш, че си значим, свобода на словото. Какъв по-сигурен начин да си осигуриш независимост от това да си я купиш? Какъв по-сигурен начин да си осигуриш свобода от това да направиш дарение за всички тези каузи на съвременни будители? Не бъдете стиснати! Байганьовците също са хора. Та те също искат свобода. Има пари – има свобода, няма пари – няма свобода. И следвайки този принцип, се чувствам като агне в дисаги… Защо ни е тогава да вървим по пътища, осеяни с препятствия? Защо трябва да имам амбиции и мечти, като лесно мога да си купя мечтаното? Дали ние, младите, ще бъдем истински успели хора в бъдеще, ако постигаме целите си не с усилия, а с чакане всичко да ни се даде на тепсия или за пари? Моят отговор е категорично НЕ! Истинската цена на свободата е това да се бориш. Истинската цена е в това всички заедно да положим усилия, които да не се въртят около черни пари. Защото свободата е безценна. Може би и тогава ще станем част от европейското общество, ще сме най-после европейци „до там” (по Алеко Константинов)…
Back to Blog
Мнението на един учител за онлайн обучението24/11/2020 Живеем в смутни времена. Няма област от нашия живот, която да не е засегната от
настоящата пандемия. Това касае и образованието – една вечно деликатна тема за нашето общество. През март месец тази година за първи път се сблъскахме с феномена онлайн обучение. В началото нито директори, нито учители, нито ученици, нито родители бяха сигурни как ще се случат нещата и какво развитие ще имат. И все пак и това мина, както се казва. Оказа се, че дистанционното обучение има своите предимства и недостатъци. Може би в състоянието на епидемия беше единственият възможен начин за преподаване, но в никакъв случай не бе лек. От дълги години се говори как онлайн обучението ще замени реалното преподаване в класната стая и все си мислехме, че това време е далече. Обикновено промените идват бързо, ненадейно и не когато сме ги планирали. Дистанционното обучение не беше планирано. То беше наложено изведнъж. С настъпването на новата учебна 2020/2021 г. много мои колеги включително и аз се надявахме онлайн обучението да ни подмине. Смятаме, че контактът с децата в училище е незаменим. Най-полезни сме сред тях и само по този начин може да се осъществи образователно-възпитателния процес пълноценно. Не че не се справихме „и по другия начин“, но възприемаме за най-полезна ролята на учителя сред учениците му. Децата също имат нужда да прекарват време в училище със съученци и учители. В училищната среда могат да се зародят приятелства, отношения, приятни моменти и спомени. Изолацията ни прави асоциални и забравяме как да общуваме. Живеем във време, когато сме забравили удоволствието от реалното общуване и сме го заменили с виртуално още от невръстна възраст. В интернет през последните седмици се тиражира мнението, че около 70-80% от българските учители желаят преминаване изцяло към онлайн обучение. Коментарите под подобни статии в повечето случаи не подкрепят тази теза, което ме радва. Дълбоко се съмнявам, че тези проценти кореспондират с реалността. Всеки учител знае, че успех се постига най-добре в личен контакт с децата. Ако само разчитаме на онлайн преподаването, на какви кадри още очакваме да се радваме след време? Представете си един лекар завършил дистанционно. Ще искате ли да бъдете лекуван от такъв човек? Зная, че ще има и опоненти на моята теза и може би това ще са хора изплашени от черната статистика, която слушаме по новините, но доколко тя е действителна? Новините се диктуват от политическата конюнктура, а знаем, че тя обича да си играе със страха на хората, защото така се управлява по-лесно масата. А на мен лично сегашната ситуация ми се струва като по сюжет на Оруел. Не мислите ли? А повечето от нас знаят как завършва книгата „1984“ от този автор.
Back to Blog
Бялата лястовица на българина12/11/2020 или постдесетоноемврийски размишленияот Диана Андроваредактор в speechange Какво полезно може да направи човек в тези бунтовни времена, освен да седне и да си припомни прецедентите, които светът (а в конкретния случай - държавата) познава!? От няколко дни във всяка свободна минута чета Стратиев. Защото в него откривам своите мисли. За които (надявам се – все още) не ми стигат думи да изразя. Чета го аз този приятел, разположила се на покрива на блока си. От време на време вдигам глава. Гледам Балкана. Моя Балкан. И моя град. И си давам сметка колко силно ги обичам. Мисля си, нищо не е в състояние да ме отдели от тях – нито държавните неуредици, нито все по-нарастраващата простотия сред обществото. Междувременно си представям как, в един утопичен свят, отново чета същите тия думи, писани 30, та и повече дори години преди настоящия момент. В този въображаем свят аз чета и не мога да повярвам как е възможно, как е било възможно, да съществува такава реалност. Казвам си "Невероятно! Колко силно и обединено общество! Какъв народ! Какво желание, каква воля, какви усилия! Минали са едва 30 години, а от онзи ужасяващ Преход няма и бегла следа. Уау! Ама УАУ!" После отново вдигам глава. И химерите на постигнатото непостижимо или непостигнатото постижимо (а може и да е непостижимо, коя съм аз, че да се произнасям) рухват. И си оставам с тъпата болка, загнездила се някъде в гърдите. И с надеждата, че след още 30 години някой ще седи на покрива на блока си, ще чете същите тези думи, които аз чета, и ще мисли това, което и аз - в своите въжделения. Ама наистина. Не само в представите си. Обаче съм реалист с песимистични наклонности. И ми става все по-трудно да вярвам. И се опитвам да се боря с мисълта, че наистина е по-добре да й спуснем кепенците на тая държава. Гледам града, Балкана и си мисля как само на 150 километра от мен цяло лято протестираха едни хора. А наследниците им, макар и малобройни, продължават и сега. Без да знаят за какво. Съжалявам! Знаят си. Ама замислят ли се, че ако постигнат своето, ще се върнем 30 (или 24) години назад? Ако изобщо сме изминавали времево разстояние някакакво. А по всичко личи, че не сме. Къде, тогава, ще се връщаме? И къде отиваме? Осъзнават ли какво всъщност ще се случи, ако желанието им се изпълни? Какво ще последва? Аз знам, аз знам. Нека кажа! От небето ще падне някакво ултра харизматично създание, което, с цялата отзивчивост и благородност на света, ще ни ориентира какво точно да направим, та белким най-накрая "се оправим". Прощавайте отново! Забравих. То ние и това не щем. Трябва ни на нас една вълшебна пръчка. Ама, простете, изпуснала съм преиздаването на тълковния речник, та не знаех, че новото й наименование е "оставка". Грешката си е моя, проблемът - също. Вече свикнахте да ме извинявате по най-различни причини. Пък и не е нужно да ме извинявате, имате си правителство и covid на главата. Исках само да кажа, че и на мен ми се загнезди в съзнанието Стратиевата теория на дърводелеца. По-добре да не бях чела. Добре правят нечетящите. За какво им е да се тормозят с чужди проблеми!? Четеш, четеш, мислиш, пишеш, пък стигнеш до някой подобен въпрос: „Защо пиша това върху мокър от сълзи лист?“. Вероятно причината е във факта, че след пет години се виждам като учител. А такива перспективи имам, защото искам да променям. Ама сега точно се чудя колко ли българи в тия трийсет години са имали абсолютно същото желание. И на колко от тях (не) се е получило. Вдигам глава за пореден път – няма дъги, няма бели лястовици. Май предпочитам да не зная.
Back to Blog
Подай ръка и подари усмивка9/11/2020 от Мария Тоневаавтор и главен редактор в speechange Статия за доброволческата дейност, Интеракт и желанието да правиш добро.
Доброволческата дейност е широко разпространена в целия свят. Дали като част от неправителствена организация или като човек с лична цел, доброволецът по свое желание се занимава с алтруистична дейност, свързана с подобряването на качеството на живота на човека. Доброволец е всеки, който без да очаква заплащане, развива своите умения, докато помага на себе си, останалите и света. Една такава организация, свързана с доброволческа дейност е Интеракт. Интеракт е програма на Ротари Интернешънъл за младежи на възраст между 12 и 18 години. Интеракт клубовете са спонсорирани от индивидуални Ротари клубове, осигуряващи им подкрепа и насоки, но са самоуправляващи се и самоиздържащи се. Главните цели на Интеракт клубовете са, както помощ на обществото, която се осъществява чрез многобройните проекти на всеки клуб, така и изграждане на бъдещи лидери от членовете на клуба. Запознаваме се с Дуйгу Месут Ибрам, на 18г., ученичка в ЕГ,,Христо Ботев’’ гр. Кърджали. Постът и в Интеракт клуб град Кърджали е президент. Описва се като точно такава , каквато иска да бъде: темпераментна; на моменти наивна; обичаща всички хубави неща; раздаваща се за хората. Дуйгу много обича да помага на нуждаещите се, а когато го прави се чувства много добре и в хармония със себе си. „Президент съм на Интеракт в Кърджали, защото акциите които провеждаме в клуба ме правят щастлива, радостта в очите на хората ме изпълва и щастито е по-осезаемо. Дуйгу споделя, че е член на Интеракт от 8ми клас. Преди да стане президент, в една от ротарианските и години е била Ковчежник- Отговаряла за събирането и разпределянето на финансите. Следващата година- Вицепрезидент, който работи като президент при отсъствие на такъв и се занимава с второстепенни задачи в управлението на клуба. Тази ротарианска година, тя е Президент (Президентът е най-висш член на клуба. Ръководи и отговаря за цялостната дейност на клуба.) Първата акция на Интеракт клуб Кърджали за тази година беше през месец октомври (Чист и зелен Кърджали).“Изпълнихме успешно проекта и разчистихме района около язовирната стена, събрахме 116 чувала с боклуци.“ – споделя Дуйгу. Следващата акция беше на 31.10 (Хелоуин). По традиция, всяка година, Интеракт клуб Кърджали организират благотворително парти и събраните средства даряват на хора в нужда. „Това парти можем да го наречем най-успешното от всички, които сме организирали до този момент. Благодарение на всички, които бяха съпричастни успяхме да съберем 2300лв за Васил- 6 годишно, усмихнато и слънчево дете, страдащо от Медулобластом (злокачествен тумор на малкия мозък)“ – казва президентът на Интеракт клуб Кърджали. Следващата акция, за месец ноември, е нахранване на бездомните животни в Кърджали. Също така, в най-скоро време от Интеракт клуб Кърджали ще поставят метално сърце за събиране на капачки. Акцията им за месец декември е Купи и Дари- събиране на дълготрайни продукти за семейства в неравностойно положение. Екипът на Дуйгу се състои от 20 човека. „Всички са много отговорни и готови във всеки момент да помогнат с каквото могат.“- споделя тя. Бордът и се състои от Вицепрезидент, Секретар, Ковчежник и Церемониалмайстор. Всеки който е между 12-18 години може да бъде член на Интеракт, важно е да има желание да бъде в полза на обществото да може да работи в екип. Всеки кандидат има изпитателен срок от 3 последователни срещи и една акция, след това членовете гласуват дали са за или против приемането на кандидата в клуба. „За мен Интеракт е съчетание между полезното и приятното. Чувствам се полезна като помагам на хората, които имат нужда и в същото време ми харесва да съм сред хора с моето мислене и амбиции“ – споделя Онай Кахраман – член на Интеракт клуб Кърдажли. Александра Бодурова, също част от екипа на Дуйгу, казва: За мен Интеракт е една изключително голяма възможност за развитие, както на лидерските качества, така и за развитие на мрежа от приятели от местни и международни клубове. Участвам в клуба, защото в него съм заобиколена от хора, изпълнени с желание за добро. „Интеракт е доброволческа, хуманитарна и неправителствена организация. Всеки който има желание да помогне по време на акция добре дошъл без значение на каква възраст е.“ – разказва Дуйгу. Преди всяка акция Интеракт клуб Кърджали има споделено събитие в Инстаграм (interactkardzhali) и Фейсбук (Interact Club Kardzhali). “Нужно е само желание и време.” – обобщава тя. Завършваме нашата статия с едно послание от Дуйгу кум всички читатели: Подай ръка и подари усмивка. Нека да върнем надеждата в човешката доброта и съпричастност. Вярвам, че комуникативността се осъществява по- приятно с усмивка на лице. Благотворителността е явление, познато на Земята, откакто човечеството съществува. Заложено е у човека да помага и са бъде състрадателен . Вярвам, че можем да направим света по- хармонично място, като променяме мислите и действията си.“ |