Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Моята история с разрушаващото хранително разстройство – Aнорексията.Доста време обмислях дали да напиша нещо и дали да разкажа тази моя история и трудния път, изпълнен не с камъни, а с цели скали за изкачване. Доста време не знаех какво наистина означава ,,здравословно хранене‘‘, кой ти го налага и защо, нямах представа как да завържа логични връзки по темата. Но ще започна с това, че за мен красотата в тялото се криеше в това ти да бъдеш кожа и кости и абсолютно нищо друго.
Нека си представим, че тази моя борба е едно пътешествие, например към Еверест. Първата спирка на моето пътуване е април, 2019 година, тук все още сме в подножието. Бях започнала доста да се интересувам от веган продуктите, начина на хранене на веганите, заместители на животински продукти, издевателствата над животни в кланиците и плюсовете от това да бъдеш веган в 21ви век, но за жалост не се бях замислила какви рискове крие това в себе си, ако нямаш никаква представа как да замениш яйцата, месото и всички млечни продукти, за да си набавиш нужните макро- и микронутриенти. А пък и бяха Великденските пости, реших да опитам нещо ново. Но новото започна да ме завладява и все повече го усещах като наркотик. Казваш си ,,това ми е за първи и последен път‘‘. Макар, никога да не беше за последен. Започнах да вечерям само салати, месото ме отвращаваше, мазнините ме плашеха до смърт, косата ми настръхваше от вкуса на бялата, рафинирана захар, а сякаш водата я отбягвах, само защото ме беше страх да не ми се подуе коремчето и да не изглеждам, едва ли не, като бременна. Звучи ненормално, налудничаво, нереално, но всъщност така живях в продължение на поне една година. Женският менструален цикъл и редовното изхождане са признаци за здраве, добро функциониране на половата и храносмилателната системи и психическо стабилно ниво. Но при мен нямаше такива неща вече, ,,не ме е еня‘‘, само да съм слаба и да държа важните, наложени от скали килограми. Теглих се през 1 час, много ме беше страх. Имаше моменти, в които преяждах, а в такива моменти не съм искала да живея повече. ,,Ти наистина не ставаш за нищо, ти си дебела, глупава, малоумна, недостатъчна, но най-вече дебела, имаш целулит, имаш стрий, имаш леко издуто коремче, леко е, но все пак го имаш, не ти е залепен за гърба. Съжалявам, но тазовите ти кокали не си личат и за жалост нямаш луфт (разстояние) между краката. Просто не ставаш“ – моята мантра и малкото гласче в главата ми, носещо името ,,Анорексия‘‘. Ръстът ми е 165 см и тежах 50 килограма, следователно имам прекрасно тяло по Френската скала за ,,хубаво тяло‘‘( кой по дяволите определя какви са критериите за красота) и след тези разсъждения и изводи няма как да проявявам предпоставки за анорексия, трябва да съм 40 килогама. За мое щастие, не стигнах до тези килограми. Но за сметка на това цялото ми тяло спря да функционира нормално за едно момиче на 15-16 години. За мен ледено студените крайници, сините устни, жълтото лице, немощните усилия да стоя навън повече от 2 часа, обсебеният ми мозък само и единствено с мисълта ,,какво ще ям, за да не напълнея, а напротив, за да отслабна‘‘ бяха индикации за добро, подчертавам едно отлично ментално и физическо здраве. Липсата на менструация за мен беше маргинален факт, наистина не се интересувах, просто исках да бъда ,,красива‘‘. Изкачваме се малко по-нагоре. Дойде учебната година 2019, 10ти клас. Моментът на промяната… не дойде така както го очаквах. Незабравимият спомен от тази травмиращата година беше ученическият обмен по програмата Еразъм+ в Италия. Познайте как гласчето ме заплашваше през цялото време –,, сега, когато отидеш в Италия, ще се тъпчеш само с ,,вредна‘‘ храна, ще напълнееш и ще страдаш, наистина ли искаш това? Просто се ограничавай до максимум.“ В банята на къщата, в която бях отседнала, имаше за мое най-голямо успокоение кантар. Но реших да се престраша да си хапна нещо и наистина бях горда с това постижение и опитването на тези храни отново след месеци. След като се върнах, започнах тренировки и бях на хранителен режим. В този момент не бях плакала повече от болка заради тренировките, аз просто нямах сили да направя 20 клека, а камо ли 10 лицеви опори. Исках да се откажа след всяка една тренировка, но си казах ,,стига толкова мъки в този омагьосан кръг‘‘. Започнах да следвам фитнес-момичета в Instagram, да запазвам рецепти на здравословни ястия, да смятам калории, дори си мих храната, ако случайно имаше малко олио или захар, или някакъв сос – знам, че е смешно, но това беше моят наркотик, доставящ ми нужната доза допамин, не се насищах само с една здравословна закуска, аз исках още и още от тези здравословни трендове – нисковъглехидратна диета, кетоза, gluten-free, sugar-free, guilt-free, happiness-free. Но в един момент извиках тихо ,,стоп!‘‘. Започнах да се качвам по- нагоре, но много по-силна. Много ми беше трудно да кача килограми и мускулна маса, организмът ми беше подложен на чутовни нива от стресови хормони и бях на хормонални хапчета. Постепенно започнах да качвам мускулна маса, имах повече сила, усетих се жива, започнах да изявявам желание да готвя, 2020 беше накратко изцяло моята година на промяна, на моето възраждане, на моята нова страница от живота, изпълнена с щастие, незабравими моменти, приятели, подкрепа. Парадоксално и действащо като един оксиморон, социалните мрежи първо ме хвърлиха в ада, а след това ми подадоха ръка и бавно, болезнено и трудно ме изстреляха в небесата, помогнаха ми. Отказвах да ходя на психолог, по мое мнение нямах проблем и си бях в прекрасна форма. Не, просто бях изгубила прекалено много мозъчни клетки. Но днес – 2021г., тежа точно 62 килограма и съм висока 165 см. Натрих носа на всички френски, американски, английски и всякакви други критерии за красиво тяло, с тънка талия. Кръвното ми вече не е 80/60, тренирам редовно и издържам на натоварването, да, от време на време си поплаквам по време на тренировка, но нито за момент не съм си и помислила да се откажа, защото тренирането за мен вече е част от моето ежедневие, то ме учи на дисциплина и да не се отказвам, точно когато най-много те боли, физически и психически. Постигнах моята цел за 2020, научих се да мисля критично, научих се да осъзнавам какво казвам и какво правя, надникнах дълбоко в света на ,,здравословното хранене‘‘. А всъщност какво означава здравословно хранене? Да не ям кекса на баба, да не ям сладолед, да не ям пица, да не ям повече от два плода на ден? О не, тези ограничения за мен вече са табу. Напук на всички норми, понякога преяждам с плодове, просто ги обожавам. Напук на всички забрани да не ям след 18.00, вечерям с чиста съвест в 20.00. Напук на моето старо ,,Аз‘‘, с което бях в непрестанна война за надмощие. Напук на здравословното, менструацията ми е редовна. Напук на всичко, свързано с телесната красота, успях да стигна до върха на Еверест. Дали съм щастлива поради факта, че тази плесен започна да се развива в мен и да ме изпива като отрова?- щастлива не знам, но благодарна определено съм. Не казвам, че следенето на калории е нещо лошо, не, напротив, ако гониш някаква фитнес-цел, тогава давай, следвай твоето вътрешно чувство. Не казвам, че трябва да се тъпчеш със захарни изделия, торти, чипсове и всякакви други пакетирани и fast храни, напротив, човек трябва да намери баланса и ако му се хапва нещо и иска да ,,прегреши‘‘, защо не? Скъпи читателю, надявам се, не съм те отегчила, а съм ти вдъхнала кураж, върнала съм ти надеждата и съм била за няколко минути живият пример пред теб за това, как мислите за ,,наркотици‘‘, за мании и за спазване на режими могат да бъдат твоя път към ада и бавното губене на себе си. Тренирай, движи се, пий вода, яж плодове, зеленчуци, готвеното от мама и от баба, научи се и ти да готвиш, прочети някои рецепти, техники, избягвай постоянната консумация на трансмазнини и купешките ястия. Най-важните съвет и послание в този пост са: изгубиш ли се, изгубиш ли себе си, винаги има начин отново да намериш пътя, ще се чувстваш сам и неразбран, загърбен, мразен, недостатъчен, но позволи на себе си и на твоето крещящо за помощ ментално здраве да получите спасението Храни се не само с храни, важни за твоето тяло, но и за твоята душа.
0 Comments
Read More
|