Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Материал на: Никола Делчев, Петър Желев, Екип Speechange Тази седмица неправителствената организация „Репортери без граници“ (Reporters Without Borders / RSF) публикува ежегодния си доклад за свободата на словото. В тазгодишния индекс за свободата на медиите България е „класирана“ на 112 място от общо 180 държави. Случаят е наистина тревожен и ако не се обадим бързо на Спешна помощ (112), българската журналистика ще продължи да отброява последните си часове и в един момент ще издъхне. Не обикновена смърт, а атрофия на цялата и́ структура. Какво се случи?През последните 13 години България не е записала нито едно съществено подобрение (с поне 1 цяла единица от индекса) по отношение на свободата на пресата. Дори напротив, през последните 6 години държавата ни се е „закотвила“ на места, гравитиращи около числото 111 (което пък число беше наша „запазена марка“ в продължение на цели 3 години). От 5 години индексът на страната ни попада в категорията от 35.01 до 55 точки, която се класифицира от RSF като „трудна ситуация“ и се маркира в червено на картата. Позицията на България в тази класация е парадоксална. България е демократична страна, страна - пълноправен член на Европейския Съюз, и страна, в която според закона би следвало да има пълна свобода на печата. Въпреки това на практика родината ни е на позиция, която се намира сред държави, в които официално свободното слово е забранено със закон и медиите се контролират пряко от властта, като например Етиопия (101 място, индекс 33.63), както и сред държави с призната диктатура, като например африканската Република Мали (99 място, индекс 33.50), Габон (117 място, индекс 38.60) и други. В същото време наблюдаваме и можем да се учим дори от държави от „третия свят“ в Африка - Намибия (24 място, индекс 19.72), Кабо Верде (27 място, индекс 20.09), Гана (30 място, индекс 21.33), Буркина Фасо (37 място, индекс 23.17), Ботсвана (38 място, индекс 23.25) са доста пред нас в класацията. Да се върнем на Европейския съюз.Често България се сравнява с Румъния, тъй като държавите ни заедно се присъединиха към ЕС на 1 януари 2007. Румъния обаче е доста по-напред от нас и по отношение на свободата на пресата - 48-мо място с индекс 24.91 или това е разлика в местата от 64 и в индекса от 12.38 спрямо България. В Евросъюза сме на последно място за поредна година, като единствено нашата държава попада в червената категория „трудна ситуация“. Най-голямата разлика между държавите е между предпоследната и последната. На предпоследно място в Евросъюза се намира Унгария с 92-ро място и индекс 31.76. Разликата между Унгария и България се изразява в -20 места и индекс -5.53. Сравнение между средната стойност за целия Евросъюз (без България) и България в следващата графика: Какво ни казват от RSF с този индекс?В краткото резюме на „Репортери без граници“ за нашата страна са засегнати някои конкретни проблеми в медийната ни среда. Изготвителите посочват, че дори и малкото критични журналисти са подлагани на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата и никой от контролните органи не се интересува да разследва истински тези случаи на посегателства спрямо журналисти. Такъв пример е побоят над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, който отразяваше антиправителствените протести през септември 2020 г. и бе пребит и арестуван, въпреки че е имал журналистическа карта и няколко пъти е заявил, че е репортер, който просто изпълнява служебните си задължения. МВР твърди, че той се е озовал пребит в столичното РПУ, защото е бил „поканен“ от полицията за разпит. Прокуратурата отказа да разследва случая и да образува дело. „Репортери без граници“ определи мотивите на полицията и прокуратурата като „абсурдни и утопични, достойни за Джордж Оруел“. Точните нападатели от полицията не са известни и до днес. Отбелязан е и случаят на разследващия журналист Слави Ангелов (журналист и главен редактор на вестник „168 часа“), който бе жестоко пребит с метални тръби пред дома си през месец март 2020-та. Според свидетел по делото нападението е било организирано и платено, а цената на „покупката“ е била 50 хиляди лева. Поръчителите не са известни и до този момент. Докладът не е пропуснал и разследващия журналист Николай Стайков (Антикорупционен фонд), към когото бяха отправяни смъртни заплахи покрай работата му по разследването „Осемте джуджета“ (филм, показващ схема за кражба на бизнеси на лица, неудобни за властта и бизнес кръговете, и участието на прокуратурата в тази схема), а домът му бе вандализиран. Полицията не му осигури охрана докато от „Репортери без граници“ не сигнализираха изрично за този проблем. Разбира се, в доклада са посочени и проблемите с неизвестната и подозрителната собственост на много български медии, контролът, който властта упражнява чрез напълно непрозрачния начин на разпределяне на европейското финансиране на медиите, който ги стимулира да бъдат „по-меки“ спрямо правителството, и рекламния картел, управляван също под егидата на разнообразни влиятелни кръгове. Внимание се обръща и на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, който формално излезе от медийния пазар, след като продаде медийната си група, но влиянието му продължава да бъде притеснително според RSF. В доклада за 2020 г. не е пропуснат и съдебният тормоз над независими медии като „Биволъ“ и „Икономедиа“ (издател на „Дневник“ и „Капитал“). Иво Прокопиев (един от собствениците на „Икономедиа“) наскоро бе оправдан по обвинения, които „изглежда са били политически мотивирани“ според RSF. Какво бихме могли да добавим ние по въпроса за последната година?Няма как да не изразим притеснения за искането за информация за рекламодателите на 3 предавания по телевизия Евроком („Честно Казано с Люба Кулезич“, „ЕвроДикоф“ и „Седмичник с Владо Береану“) от НАП и ДАНС през есента 2020 г. Беше изискана информация за рекламните договори и всички контрагенти по тях, както и договорите за предизборна реклама за местните избори през 2019 година, както и приходите по тях и начините на плащане. Споменатата информация е публично достъпна в НАП, в ЦИК и в Сметната палата, което буди подозрения, че това е акт за налагане на психологически натиск и сплашване на медията и нейните журналисти. В плика, изпратен от ДАНС до централата на телевизията, по думи на журналистите там е имало скъсана рекламна брошура, на която се виждат реклами на бельо, тенджери и скари. От телевизията предполагат, че става дума за „кодирани закани“ от сорта на „каним се да ви съблечем по бельо“ и „каним се да ви сготвим“. Телевизията е изпратила официално запитване по този казус към ДАНС, но по техни думи не са получили никакво обяснение от там. Подозрителни са действията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по отношение на покупко-продажбите на медийни групи, най-вече около двете продажби на Нова Броудкастинг Груп и сливането на медиите и каналите, често свързвани с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, сред които вестник „Монитор“, вестник „Телеграф“, Канал 3, The Voice TV & Radio, Magic TV & Magic FM, радио Веселина, радио Витоша, EuroPost и други, с Нова Броудкастинг Груп. Специалисти по конкурентно право видяха в това прилагане на двоен стандарт от страна на КЗК в сравнение с отрицателния отговор на същата комисия за опита на чешкия инвеститор Петр Келнер за придобиване на Нова телевизия през 2018-та година. Сделка, която е със сходни условия и въпреки това не бе допусната. Това не попречи на КЗК да одобри двете сделки и съответно двете продажби на медийната група (през 2019 и в началото на 2021) се състояха. Въпреки предупрежденията на Асоциацията на европейските журналисти – България към КЗК за това, че концентрацията между Нова Броудкастинг Груп и Канал 3 би оказала сериозно въздействие върху медийния пазар в страната на фона на факта, че той се свива, сделката за сливането на Канал 3 и останалите гореизброени медии с Нова получи зелена светлина от КЗК и също се състоя в края на 2020-та. Отразяването на доказателства за корупция по високите етажи на властта бе доста „постно“ през 2020-та. През юни месец на редакционните пощи на много от българските медии бе разпратен запис, за който се твърдеше, че е на премиера Борисов (впоследствие тази връзка бе доказана от експертизи на две независими лаборатории в чужбина). Никоя от трите национални телевизии не отрази новината за този запис в нито една от новинарските си емисии в деня, в който записът бе разпратен (12 юни 2020), както и през следващите няколко дни. Редно е да сравним това със сходна ситуация от предишни години, за да видим разликата - през април 2013 година на редакционните пощи на медиите пристигна запис, за който се твърдеше, че е на тогава бившия премиер Бойко Борисов, бившия земеделски министър Мирослав Найденов и прокурора Николай Кокинов. Записът бе отразен веднага в централната емисия на bTV [линк]. Българската национална телевизия също отрази навреме въпросния запис [линк]. Нова телевизия също тогава отрази коректно новината [линк]. В деня, в който евродепутатът Елена Йончева, засегната пряко в гореспоменатия запис (от юни 2020), публикува информация за експертиза от независима лаборатория, потвърждаваща автентичността на записа, от трите национални телевизии единствено bTV отрази тази новина. В две от трите национални телевизии липсваше отразяване в първите дни от появата на снимките (публикувани лятото на 2020-та), показващи пистолет, златни кюлчета и купища евробанкноти в нощно шкафче, за които се твърдеше, че са от спалнята на премиера. Бе отразена единствено гледната точка на премиера Борисов без да се покажат никакви детайли за самите снимки. В деня на заседанието на ЕП (28 август 2020), от което станаха ясни критики към българската власт за провала на страната ни в борбата с корупцията, Нова телевизия не отрази изобщо съществуването на такава среща в която и да е новинарска емисия на същия ден. По време на протестите от лятото на 2020-та журналистът от bTV Канна Рачева отразяваше демонстрациите с живи връзки в ефира на телевизията, като в една от тях бе включена по-рано без да осъзнава. При което тя употреби следните изречения, които се чуха в ефир: „Аз за протести в чужбина не знам. Ще си измисля.“ Въпросните изречения очевидно бяха породени от пристигаща в последния момент информация от колегите ѝ, че има протести в чужбина и е добре Рачева да ги спомене. Това, което вероятно тя има предвид, е, че „ще си измисли“ финално изречение, тъй като не е предвидила да включи информацията за протести в чужбина. Оказа се, че колегите ѝ не са я подвели и информацията е напълно вярна, защото бърза проверка в интернет показва, че наистина на същия ден е имало протести в чужбина. Това обаче не попречи на медии, свързвани със зависимости от властта и от бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, да се възползват от ситуацията и да произведат от това новина и съответно подеха клеветническа кампания срещу Канна Рачева и bTV за това как Рачева си била „измисляла несъществуващи протести“. През 2020-та множество доказали се с времето и опита си журналисти бяха отстранени от трите телевизии. Сред тях са Мирослава Иванова (Нова), Галина Щърбева (Нова), Мария Йотова (Нова), Станимира Иванова (Нова), Валдес Радев (Нова), Боряна Пунчева (БНТ), Марио Гаврилов (БНТ), Венелин Петков (bTV) и много други. При преместването на Народното събрание в сградата на бившия Партиен дом в края на лятото на 2020-та не бяха осигурени адекватни условия на работа на журналистите от страна на ръководството. Така журналистите се оказаха с отредено място на приземния етаж на сградата, а достъпът им до останалата част на сградата бе ограничен, с което бе силно ограничена и тяхната възможност да задават въпроси на депутатите. Въпреки поставения въпрос за това от страна на журналисти, адекватни мерки по въпроса не бяха предприети. През юни 2020-та бе разпространена снимка на имейл, озаглавен „Професионални насоки (май 2020)“, за който се твърдеше, че автор е тогавашният директор на „Новини и актуални предавания“ на Нова телевизия Миляна Велева. В имейла се говори за налагане на сериозни ограничения на начина, по който журналистите се отнасят към отразяването на изглежда чувствителни теми като управлението на страната, бившият депутат от ДПС Делян Пеевски и неговите дарения, изявленията на президента, бившия хазартен бос Васил Божков, Цветомир Найденов, както и за връзки на медията с Канал 3 и агенция ПИК. Не бихме могли да коментираме автентичността на този имейл, тъй като тя е спорна, въпреки че според прокуратурата става дума за фалшификат. Споменаваме този казус, защото при всички положения става дума за нередност. Възможните посоки на тази нередност са две - или става дума за реален имейл, който показва сериозно погазване на свободата на словото, което се случва в медията, или става дума за умишлена клеветническа атака срещу името на една българска медия с фалшификат. През август 2020-та на конференцията на ПП ГЕРБ в София Тех Парк при опит на журналистката на Свободна Европа Полина Паунова да влезе на мястото на провеждане на събитието, тя става свидетел на побой, който бе нанасян от подозрителни лица срещу протестиращи пред входа на София Тех Парк. При опит да ги попита защо го правят, едно момче от тях ѝ посяга и ѝ взима и изхвърля телефона, с който заснема случващото се. След това посяга с опит да вземе телефона и на журналистката Генка Шикерова. Охраната отказва да предприеме действия срещу въпросните лица. Друг човек на събитието по-късно, който се представя за охрана, си позволява да употребява обидни квалификации по адрес на журналистите и не ги допуска на събитието с мотива, че „нямали място тук“. Паунова и Шикерова бяха и блъскани. В последващо изявление от партията се разграничават от въпросните лица, с които са се сблъскали журналистите, въпреки че има известни доказателства в посока за възможна връзка между тях и ГЕРБ. През май 2020 г. журналистът и активист Димитър Пецов стана жертва на полицейски произвол след негово разследване за подозрителен анонимен дарител на полицията в Силистра. 5 дни след негово искане по Закона за достъп до обществена информация да бъде разкрит анонимният дарител на местната полиция, на практика осигуряващ финансиране за храна и напитки за полицаите, които охраняваха контролно-пропускателните пунктове около града заради пандемията, журналистът е бил спрян от КАТ и са го накарали без ясна причина да отиде в РПУ, като по пътя един от полицаите го е питал дали се "притеснява" (по думи на Димитър). Впоследствие след претърсване на автомобила му (което претърсване е отново без причина) "намират" пликче с различни видове наркотици. Претърсват го целия, събличат го чисто гол и го задържат. Според Пецов и според окръжната прокуратура въпросното пликче обаче е било "подхвърлено" в автомобила на журналиста, за да бъде набеден. Последва реакция от Комитета за защита на журналистите в Ню Йорк, който тогава призова българските институции да свалят обвиненията срещу Пецов. През изключително динамичната 2020-та година се случиха и още много други събития, влияещи пряко върху свободата на медиите. До какво води всичко това?Недоверието на обществото към медиите продължава да нараства покрай събития като гореизброените, които показват опити за натиск срещу свободната журналистика. Освен че медийната НЕсвобода води до невъзможност за обществото да вижда реалната и фактологичната картина за случващото се в страната, нарастващото недоверие води и до допълнително задълбочаване на проблема с информационната среда в страната ни, защото създава преки предпоставки за обръщане и изграждане на доверие към съмнителни (често анонимни) източници на информация, които печелят от произвеждането на фалшиви новини, сензации и конспирации. Неслучайно и организацията „Репортери без граници“ говори в общия си доклад за свободната журналистика като „ваксина“ срещу дезинформацията. Според индекса за медийна грамотност и устойчивост на фалшиви новини, България е на последно място и по медийна грамотност в Евросъюза. А според проекта „Медийно око“ само в българското интернет пространство има 1113 сайта за обществени новини, като неетични от тях са 722 (65%), а напълно анонимни са отново над половината - 622 (56%). Голяма част от тях се появиха и добиха популярност в последните години, в които доверието към българските медии спадна значително. На какъв принцип Репортери без граници / RSF преценява и изчислява коя държава на кое място е и с какъв индекс?Методологията, на базата на която френската неправителствена организация Reporters Sans Frontières (RSF) / Репортери без граници изчислява индекса по свобода на словото, е публична и прозрачна и се базира на 7 критерийни категории: Тези 7 критерийни категории се използват за изчисления на индекса в две формули: В държавите, в които има журналисти, които са лишени от свобода заради работата си, се изчислява по по-специален начин допълнителен коефициент на тежест на 7-мата критерийна категория, като колкото по-дълго един журналист е лишен от свобода, толкова повече наказателни точки получава държавата в 7-мата категория. На база получения резултат държавата се класифицира по следния начин: Оценките по критерийните категории (без последната) се определят от попълнени въпросници за всяка една страна, състоящи се от 13 страници. Бланката на въпросника е достъпна публично на сайта на RSF. Тя се попълва от медийни експерти в съответните страни. С цел да предпази тези експерти от репресии, както и да гарантира независимата им оценка, „Репортери без граници“ не публикува информация за самоличността им. Нежелание за промянаПо-рано тази година „Репортери без граници“ публикува пътна карта с 10 препоръки за спасяването на медийната свобода в България. Въпросните препоръки всъщност не са създадени тази година. С тях организацията се е опитала да запознае правителството в лицето на премиера Борисов още в началото на 2020-та година, тъй като преди това Борисов е дал обещание да разгледа техните предложения за подобряване на медийната среда. Но от RSF съобщиха, че не са получили абсолютно никакъв отговор на техните опити да се свържат с българското правителство и премиера месеци наред, а представителят на организацията Павол Шалай сподели, че „за съжаление, българското правителство демонстрира явна липса на интерес към подобряване на свободата на медиите и спазване на международните си задължения“. Тоест липсва интерес по въпроса от страна на правителството. Дори напротив, преди около месец станахме свидетели на следното изказване на Борисов: „В България свободата на словото е толкова свободна, че трудно се сравнява с другите държави“. Изречение, което за нас демонстрира или пълно неразбиране, или пълно пренебрегване на проблема. Нашето желание за промянаНие от Speechange вярваме, че свободата на словото е основополагаща ценност на демокрацията. Свободата на медиите, балансът на гледните точки и плурализмът, независимостта на пресата, липсата на цензура и автоцензура, прозрачността на медийната собственост и финансирането, активната разследваща журналистика и чистата медийна среда повишават общественото доверие към медиите и действат като „ваксина“ срещу дезинформацията като не позволяват на съмнителните източници на сензационна информация и конспиративни теории в интернет да успяват да печелят такова голямо доверие в обществото.
Ние даваме своето обещание да се противопоставяме на всеки опит за ограничаване и натиск срещу правото на българските журналисти да изпълняват съвестно своята работа в името на обективната и честна журналистика, както и обещаваме да направим всичко по силите си да повдигнем и поставим по-сериозно на дневен ред в обществото подценявания до момента въпрос за свободната журналистика. Защото вярваме, че заедно можем да защитим това фундаментално за 21-ви век в европейска страна право. Защото свободното слово е в основата на всяко едно подредено и устойчиво общество. Защото е време да осъзнаем, че телефонът 112 прегря от обаждания от свободното слово, и екипът, който трябва да се изпрати за спешна помощ и спасяване на живота на медиите, се състои от всеки един от нас. Диагнозата на пациента вече е поставена, не само от Репортери без граници. Време е за действия. За финал едва ли бихме могли да обобщим ситуацията по-добре от последните ефирни думи на журналистката Виктория Маринова, която преди 3 години загуби живота си след наистина ужасяващо убийство, защото за съжаление думите ѝ илюстрират изключително актуална и точна картина на медийната обстановка в страната ни и днес: „Картината на разследващата журналистика в България е доста противоречива. От една страна - силен правителствен и корпоративен натиск върху собствениците на медиите и върху самите медии. Все повече забранени теми. Систематично отстраняване на разследващи журналисти. И от друга страна - безспорни успехи на разследвания през последните години.“
0 Comments
Read More
|