Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Един различен поглед към Съединението11/9/2020 от Елина СпасоваАвтор и welcome specialist в speechange Има дни, в които се чувствам истински разочарована от това, което се случва около мен и около всички нас напоследък. Пропаганда, олигархия, война за власт и успешни манипулации на истината обхващат голям аспект от живота ни. Понякога проявяваме чист непукизъм към това, заради забързаното си ежедневие, а все по-често случващото се около нас се превръща в неизменна чaст от рутината.
Тук идва моментът да Ви кажа СТОП. Спрете за момент, пуснете си телевизора и изгледайте внимателно няколко емисии новини. На пръв поглед сигурно ще си помислите, че в тях няма нищо нередно. Събитията са подредени еднотипно, богато илюстрирани, сензациите са „само в нашата медия“, „специално за нашите зрители“, само тук. В някои електронни източници емисиите си приличат, внушенията и коментарите са напълно идентични. И доста различни от публикуваните в други информационни източници. Плурализъм, ще кажете, свобода на словото… Тук обаче аз ще Ви кажа, че грешите. Защото ако нямаше нищо нередно и ако събитията се отразяваха обективно, най-вероятно нашата мила майка България нямаше да достигне срамното 111-то място в онази класация. Защото за нас, „българите юнаци“, много неща остават или се поставят извън полезрението ни. Защото според някого, абсолютната истина не трябва да излиза на показ. И това не бива да се случва, само защото въпросният някой ще загуби твърдия си контрол и влиянието си в обществото и в нашата държава. Много често тези, които са живели по времето на комунизма, не вярват, че ние- младите хора, може да променим ситуацията в България. Те казват, че е крайно време да приемем този „политически стандарт“. Но защо? Защо да робуваме на условности от миналото? Защо да приемаме нещо, което не съвпада с нашите виждания? Може би, защото дълго време „децата на социализма“ са живели в този строг режим, който е ограничавал правото им на избор и е променил мисленето им и ценностните им представи. Може би защото „по бай Тошово време“ е трябвало да бъдеш смирен вместо борбен. Или защото тоталитаризмът и авторитаризмът предопределят почитането на великите „божества“, които царуват над съгражданите си. Това съществува и до днес. Преди продължава да е новото сега. Това е един безкраен мост, по който всички ние вървим. Но налага ли се да си играем със съединението на преди и сега? Какво става с нас днес, в момента, тази секунда? Ако не променим нещо СЕГА, ако не напишем онзи пост, ако не изкажем така дълго задържанаото в себе си мнение, то тогава ще си останем с грешните очаквания, че промяната ще дойде сама. Нека говорим открито, нека не позволяваме някой „по-висш“ от нас да ни казва как трябва да мислим и какво трябва да мислим. Нека загърбим времевия парадокс и да се променим СЕГА. Най-вероятно тогава ще бъдем чути. Най-вероятно тогава и представите ни за политическо минало и политическо бъдеще ще се пречупят. Ако говорим, пишем, разсъждаваме и не се страхуваме да казваме истината, мостът ще се разруши. И ще осъзнаем, че ние сме заедно, защото „Съединението прави силата“.
0 Comments
Read More
Back to Blog
Сега с безплатна д(оставка)!Коментар на Васил Василевосновател и ръководител на speechange
Затова от днес, чрез speechange можеш да поръчаш дори и свободата на словото до входната ти врата! Няма нужда да четеш книги, да протестираш, да имаш лично мнение, да се социализираш и тем подобни ... всичко става с два клика.. щрак, щрак и си свободен! Какво по-хубаво от това? Купуваш веднъж и можеш да говориш каквото искаш и където поискаш! Най-сетне няма да се притесняваш от това, какво ще кажат другите.. ее измислихме го.
Скоро ще добавим и още продукти като:
Количествата са ограничени, така че побързай, за да се освободиш преди всички останали! Интересът е голям, а и знаем какво става с бизнесите и д(оставките) в днешно време.. днес сме тук, но за утре не е сигурно.
Back to Blog
Честит празник!6/9/2020 На 6 септември 2020г. се навършват 135 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. В нощта на 5 срещу 6 септември, стотици въорежени хора, начело с Данаил Николаев, от град Съединение (тогавашният град Голямо Конаре) се отправят към Пловдив. Извършен е военен преврат, чрез установен контрол над града и назначаване на ново временно правителство начело с Георги Странски. Съединението е подкрепено от княз Александър 1 и е признато международно на 24 март 1886г., чрез т.н. Топханенски акт. Така вече, Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент и армия.
Освен ден на град Пловдив, датата 6 септември е и Национален празник на България. Денят на съединението е ден за поклон, спомен за миналото и размисли за бъдещето. Денят на съединението не е просто празник, на който просто поставяме букети на паметниците и публикуваме в социалните мрежи, картинки изтеглени от интернет. 6 септември е денят, в който една разделена нация, един разделен народ се събира отново, за да продължи пътя си заедно, по-силен от всякога. Макар съпротивата на Русия, Съединението получава признанието, което е така силно и желано от народа. Като народ, ние трябва да направим всичко по силите си, за да запазим българското у нас, да го съхраним и предадем на тези след нас. Защото няма нищо по-смислено и важно от това да помним и ценим историята, да извличаме поуката от нея и да разказваме научения урок на останалите. Историята е миналото, но и бъдещето. След 1 секунда, нашите действия, нашите мисли ще са минало. И зависи от нас самите, дали това минало ще се помни или не. От нас зависи дали делата ни ще се превърнат в историята, направила България по-добро място или не. Всичко зависи от нас. Да научим историята, да я запомним, да извлечем важното от нея, да го съхраним в душите си и да я предадем. Нека помним историята, нека я учим, за да направим страната ни едно по-добро място за живеене. Бъдещето е пред нас, то зависи от нас. Ние сме бъдещето. И ако Ви попитат какъв ден е днес, не казвайте просто "Денят на Съединението". Кажете днес е празник - за миналото, настоящето и бъдещето.
Back to Blog
от Мария Сомлеваръководител и помощник за организиране на събития в speechange Всъщност, заглавието е лъжливо. Да, “страната на свободното слово” действително е била на първо място цели седем поредни години - от 2010 до 2017 година, обаче през 2018 пада на “позорното” трето място. Именно затова съм си позволила да наименувам статията “1-во място към 111-то”, а не “2-ро място към 111-то” И нима наистина бихте проверили дали действително Финландия е на първо място? И ако проверите и видите, че ви лъжа, бихте ли докладвали на някого? И ако да, то на кого? Има ли такъв орган в България, на който може да се докладва за фалшивите новини? Във Финландия има. Ще говоря за него малко по-нататък. За разлика от Финландия обаче, у нас не можем да се похвалим с взимането на челното място или дори на позиция сред “топ 10” дори и една-единствена година. (въпреки това, през не толкова далечната 2006 година сме на сравнително добрата 35-та позиция). Ако все още не знаете, България е на срамната 111-та позиция, най-ниската в Европейския съюз, а да си журналист у нас и да представляваш интересите на хората, да говориш открито за мнението ти по различните политически въпроси може съвсем без преувеличение да се нарече опасна професия (разбира се, далеч не толкова опасна колкото в някои арабски държави, но нима трябва да стигнем до там, за да се стреснем и да направим нещо?
Не мога съвсем точно да цитирам отговорите на Пайви Блинника, тъй като са на английски и не искам да се получи ситуация тип “загубени в превода”. Затова съм извадила най-важните и интересни неща, които успях да науча от диалога ни. Кои са водещите медии във Финландия? Каква информация предоставят те на своите зрители? Съществува главна финландска телевизия и радио, точно както българските БНТ и БНР, които говорят за водещите теми. Освен това има и частни телевизии и радиа, които имат повече програми за забавление - музика, реалити канали и т.н. Вестниците също са частни, но има и общински, които обясняват нововъведените заповеди и правила. Най-големият вестник, Helsingin Sanomat (Вестник Хелзинки), въпреки името си, се чете от хора във всички части на Финландия. Той е независим вестник и по тази причина има доста добра репутация. Освен него има и доста локални вестници, но те намаляват поради социалните медии. Знаете ли за случай, в който журналист е бил уволнен, пребит или дори убит заради нещо, което е казал или написал? Н. Пр. Пайви Блинника ми споделя за един случай, свързан с русофилското общество във Финландия, което започва да “тормози” журналистка, която разследва дейностите им и пише за тях. Тя обаче ги осъжда и създателят на уебсайта е осъден на 22 месеца затвор. (Поразрових се малко, за да открия историята. Ако на някой му е интересно, може да прочете повече за журналистката - Джесика Аро - ето тук). Това беше един вид пример какво ще ти се случи, ако започнеш да тормозиш журналист. - споделя Пайви Блинника мнението си по случая. Съществуват ли фалшиви новини във Финландия и ако да, как се справяте с тях? Действително във Финландия, както и във всяка друга страна по света, фалшиви новини съществуват, но въобще не са много, а и повечето хора не им вярват, тъй като още от училищна възраст учениците научават за фалшивите новини и как да се предпазват от тях. (отново, за тези от вас, които са любопитни да научат повече, бих препоръчала да прочетете това). Освен децата, много от хората на по-високи и отговорни позиции също се обучават как да разграничават фалшивите от истинските новини. Тези обучения се организират от министър-председателя и от министерството на правосъдието. За образованието на учениците по тази важна тема, разбрах, че се организира различно от различните училища. Едно училище може да избере предметът да се преподава като отделен предмет или като извънучебна дейност - да идват външни хора (журналисти, експерти в областта и т.н.), които да говорят за това. Руското въздействие във Финландия Финландия също е била под руска власт, но това е приключило доста отдавна - 1917 г. Н. Пр. Пайви Блинника ми споделя, че това преживяване е оставило у финландците едно чувство на съмнение в част от информацията, която четат по вестници и медии. Освен това, самата тя се е срещала с опити за цензура - когато е работила в Москва през 80-те години например, й се е случвало да бъде информирана от министерството на външните работи, че не харесват част от нещата, които се пишат по вестниците във Финландия за Русия. На това, Пайви Блинника е отговаряла, че във Финландия има свобода на пресата и журналистите могат да пишат това, което искат (ако, разбира се, е достоверно) Защита на журналистите във Финландия и мястото на свободата на словото в конституцията Във Конституцията на Финландия има няколко закони, гарантиращи свободния достъп на хората да получават правилна и достоверна информация, както и на журналистите да имат свободата и отговорността да я пишат. Освен това съществува и една система, която се създава от самите журналисти и това е т.нар. Съвет на масовата медия. В него журналистите могат да подават сигнали, ако забележат, че нещо не е достоверно по вестниците или по телевизията. И въпреки че съветът не може да уволни или осъди някого, той се използва от голяма част от финландците за препоръки какво да четат. Следователно, ако някоя телевизия или вестник няма особено добър “рейтинг” там, по-вероятно е тя да не се чете (и, разбира се, ако рейтингът й е добър, би била предпочитаната от повечето потребители). Сравнението: България и Финландия Според Н.Пр. Пайви Блинника, една от главните причини за лошата ни позиция в доклада на “Репортери без граници”, е липсата на информация кой притежава дадена медия или вестник. За сравнение, във Финландия, както споменах, също има частни медии, но там винаги се знае публично кои са собствениците им и коя идеология подкрепят. Освен това, във Финландия е традиция хората да вярват на написаното, както и да реагират, ако видят нещо, което не е вярно. Както и у нас, различните политически партии се критикуват взаимно, но както споделя Пайви Блинника: Традиционно това е възпитана (и цивилизована) дискусия, но с (навлизането на) социалните медии, дори във Финландия, наблюдаваме феноменът (тази дискусия) да става по-невъзпитана Картина на финландския художник Едвард Исто, свързана със свободата на словото във Финландия. Повече за нея може да прочете тук . Според Пайви Блинника, журналистите трябва да имат правото да изразяват мненията си по дадени въпроси, но за да се случи това качествено е задължително да бъде много ясно коя публикация е мнение и коя - статия, доказана с факти. Малко странични размисли С нея също така си поговорихме за мафията и за емиграцията у нас. И, въпреки че въпросът за мафията у нас да е един доста сложен проблем, според Н.Пр. Пайви Блинника, решението му ще дойде с времето. А относно емиграцията - тя вярва, че нещо, което много би помогнало, е да си върнем вярата в институциите - в полицията, в парламента и т.н. (разбира се, двете неща - мафията и властта - у нас за съжаление са пряко свързани) Заключение Въпреки всичко казано досега обаче, Н.Пр. Пайви Блинника смята, че можем да се изкачим над позорната 111-та позиция и една добра стъпка за това би било, както споменахме преди малко, яснотата кой притежава дадената медия. Освен това, според нея повечето българи, с които се е запознала в различните институции, са добри и честни хора, желаещи най-доброто за нашата страна. ---
Наистина се надявам тази статия да е била полезна и интересна и може би да ви е дала някои идеи за неща, които биха могли да се подобрят у нас, за да не бъдем “черната овца” на Европа. Със сигурност има много, което бихме могли да научим от другите държави и да почерпим от техните знания и опит, но за съжаление много от нещата, работещи там няма да проработят тук, докато не променим нагласата си за някои актуални проблеми. Затова накрая ще спомена само три думи, които бих искала да запомните и да знаете, че са ключови за развитието на едно общество: Манталитет, манталитет, манталитет. Благодаря за четенето! :) |