Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Един различен поглед към Съединението11/9/2020 от Елина СпасоваАвтор и welcome specialist в speechange Има дни, в които се чувствам истински разочарована от това, което се случва около мен и около всички нас напоследък. Пропаганда, олигархия, война за власт и успешни манипулации на истината обхващат голям аспект от живота ни. Понякога проявяваме чист непукизъм към това, заради забързаното си ежедневие, а все по-често случващото се около нас се превръща в неизменна чaст от рутината.
Тук идва моментът да Ви кажа СТОП. Спрете за момент, пуснете си телевизора и изгледайте внимателно няколко емисии новини. На пръв поглед сигурно ще си помислите, че в тях няма нищо нередно. Събитията са подредени еднотипно, богато илюстрирани, сензациите са „само в нашата медия“, „специално за нашите зрители“, само тук. В някои електронни източници емисиите си приличат, внушенията и коментарите са напълно идентични. И доста различни от публикуваните в други информационни източници. Плурализъм, ще кажете, свобода на словото… Тук обаче аз ще Ви кажа, че грешите. Защото ако нямаше нищо нередно и ако събитията се отразяваха обективно, най-вероятно нашата мила майка България нямаше да достигне срамното 111-то място в онази класация. Защото за нас, „българите юнаци“, много неща остават или се поставят извън полезрението ни. Защото според някого, абсолютната истина не трябва да излиза на показ. И това не бива да се случва, само защото въпросният някой ще загуби твърдия си контрол и влиянието си в обществото и в нашата държава. Много често тези, които са живели по времето на комунизма, не вярват, че ние- младите хора, може да променим ситуацията в България. Те казват, че е крайно време да приемем този „политически стандарт“. Но защо? Защо да робуваме на условности от миналото? Защо да приемаме нещо, което не съвпада с нашите виждания? Може би, защото дълго време „децата на социализма“ са живели в този строг режим, който е ограничавал правото им на избор и е променил мисленето им и ценностните им представи. Може би защото „по бай Тошово време“ е трябвало да бъдеш смирен вместо борбен. Или защото тоталитаризмът и авторитаризмът предопределят почитането на великите „божества“, които царуват над съгражданите си. Това съществува и до днес. Преди продължава да е новото сега. Това е един безкраен мост, по който всички ние вървим. Но налага ли се да си играем със съединението на преди и сега? Какво става с нас днес, в момента, тази секунда? Ако не променим нещо СЕГА, ако не напишем онзи пост, ако не изкажем така дълго задържанаото в себе си мнение, то тогава ще си останем с грешните очаквания, че промяната ще дойде сама. Нека говорим открито, нека не позволяваме някой „по-висш“ от нас да ни казва как трябва да мислим и какво трябва да мислим. Нека загърбим времевия парадокс и да се променим СЕГА. Най-вероятно тогава ще бъдем чути. Най-вероятно тогава и представите ни за политическо минало и политическо бъдеще ще се пречупят. Ако говорим, пишем, разсъждаваме и не се страхуваме да казваме истината, мостът ще се разруши. И ще осъзнаем, че ние сме заедно, защото „Съединението прави силата“.
0 Comments
Read More
Leave a Reply. |