Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Топ 10 на 202029/12/2020 Годината, която вече бяга устремено към финалната права, беше интересна. Плашеща, тъжна, ужасяваща, радостна, прекрасна, щастлива, даваща и отнемаща, искрена, безкомпромисно и безмилостно истинска. Година - живот. Мисля, емоциите, които изпитахме, ни стигат за цял един живот.
Истината е, че тази година не може да има „топ десет“. Тук всичко е първо. И сега. И те разтърсва из основи. Мачка те, гази те, дъвче те и те изплюва. И не знаеш къде се намираш. Но се изправяш. Прегръщаш близките си (някои само виртуално) и продължаваш. И някъде там, насред цялата паника, точно преди антракта, "на попрището жизнено в средата", в мига преди кулминацията на поемата, по средата на цялото това цирково представление... Някъде тогава осъзнаваш какво щастие е да имаш кого да прегърнеш, когато ти се реве до припадък, а после още малко. "Скапана година", ще кажат някои. По всяка вероятност от тяхната камбанария е точно такава. Но какво е тя за един 18-годишен човек например? Годината се оказа доста широка и рязка крачка по житейския път на порастването. Пораснахме. Наложи се. Седяхме вкъщи. Минахме през карантина, пандемия, маски, ваксини, смърт, рязко превключване към онлайн обучение, бяхме в тъмно неведение. Седяхме си вкъщи. Гледахме новините. Виждахме масови протести, замеряне с яйца и бомбички, палене на сено и маски, палки и белезници, оставки, плажове, еврозони, премиери, прокурори. Някои хора в целия си живот не стават свидетели на подобни събития. Още по-малко пък с такава концентрация. Някъде зад всичко това остана обаче мисълта за другия. На заден план отиде човекът. Изтласкан бе от политическия и икономическия терен животът. Ценностите се обърнаха с главата надолу и с краката нагоре. Дори човек като Ботев вероятно би млъкнал пред такъв разпад на изначални морални устои. Изведнъж егоизмът – обществен и личен - се появи в целия си блясък, за да заслепи тези, същите, които го подхранват, а и останалите покрай тях. За да паднем по-лесно и бързо в така или иначе неизбежната пропаст. Пък някои, оползотворявайки времето си вкъщи, откриха непреходността на световната класика. Това бяха основно тези, които могат да четат. За останалите - нещо като непреходността на човешката глупост е, ама заслужава повече внимание. Защото наред с егоизма в настоящата ситуация изпъкна и глупостта, и простотията, и масовата малокултурност на съвременното общество. Изпъкна "папагалската" тенденция, желанието да се изкажем, въпреки че не знаем нищо по темата, разпространението на фалшиви новини, и то не умишлено, а просто от незнание. Определено година на изпъкването. На всякакви равнища. Би било прекрасно след Нова година да се събудим така, както Ебенизър Скрудж сутринта на Коледа. Но не. Защото няма духове, които да ни спасят от собствените ни умствени затвори. Защото всичко е в нашите ръце. И ни се изплъзва. Все още се изплъзва - и може би прекалено бавно. Вселената ни дава шансове. А ние ги губим, лутайки се между опасността за здравната, образователната и храносмилателната си система. Не бива да се доближаваме до поетическия свят във Вазовия "Двайсетий век". Векът вече, поне на хартия, не е двайсети. И хората, поне на думи, осъзнават, че смяната на календарната година няма да донесе решение със себе си. Въпреки това и аз, някъде дълбоко в себе си, се надявам, че на първи януари ще се събудим така, както чичо Скрудж в коледното утро. Усмихнати, осъзнати, готови за борба, отговорни към себе си и околните. По-добри. По-вярващи. Изпълнени с надежда за утре.
0 Comments
Read More
Leave a Reply. |