Автори
All
По месеци
April 2021
Всеки ден над 250 човека четат статиите ни. Благодарим Ви, че сте част от промяната и ни подкрепяте!
Можете да дарите тук |
Back to Blog
Да си от новото поколение понякога е тежка, дори непосилна задача. Да вярваш в доброто също, особено когато обстоятелствата са срещу теб. Да постигаш целите си и да вярваш в мечтите си е силата, която движи човека, с когото ще говоря днес.
Представям Ви историята на един деветнадесетгодишен младеж, роден и израснал в града под седемте тапета. Неговото име е Иван Пеев. Той е с церебрална парализа. Не може нито да говори, нито да ходи, но разбира човешката реч, разбира какво се случва около него. В ежедневието, изпълнено с всякакви предизвикателства му помагат най-ценните за него хора – неговите родители и приятели. Учи в Националната търговска гимназия в град Пловдив и тази година е зрелостник. Неговата страст е графичният дизайн, а за в бъдеще смята да я превърне в своя професия. Иван харесва и музиката, има много свои фаворити от модерната българска сцена. Всяка година с нетърпение очаква и гледа концертите на The Voice, заедно със своите приятели. С него имахме дълъг разговор. Със затаен дъх слушах разказите му, свързани с неговите най-различни занимания. Въведе ме и в дейността му в YouTube. Прочетете тази историята, запитайте се какво правим ние с нашето житие. И когато си отговорите на този въпрос, запомнете - оценявайте това, което имате. Защото понякога се оплакваме за дребни и незначителни неща. Защото често пилеем време в излишни спорове и то с хората, които истински ни обичат… Разкажи ни за хората около себе си, как протича един твой ден? Ходя на физиотерапия. Там се раздвижвам и така състоянието ми се подобрява. Моя първи рехабилитатор беше Веси Златинска. Благодарен съм ѝ, защото тя ми даде много безценни уроци. Когато имах затруднения с упражненията, тя ми даваше кураж с думите „Аз мога!”. И до ден днешен си ги повтарям, мотивирам се и по този начин успявам да се справя. Няма как да забравя и първия си класен ръководител – г-жа Чайка Милушева. Тя пък ме научи, че е важно да се уважаваме и да си помагаме, защото това е нещото, което ни прави истински хора. Благодарен съм и на съучениците ми. Те както тогава, така и сега ми помагат. Вадят ми и ми прибират учебниците, преместват ме от стая в стая. Спомням си, че с предишния ми клас играехме футбол. Бях вратар. Всеки ден си отбелязвах резултатите от мачовете – и победите, и загубите. Как откри страстта си към графичния дизайн? Имам интерес към графичния дизайн още от четвърти клас. Тогава във Facebook имаше фен страници на сериалите по Дисни. Следях ги и в една от тях имаше конкурс за админи (хората, които качват публикации в групите). Конкурсът беше на три етапа – въпросник, направа на колаж на някой от актьорите на Дисни и корица за страницата. Въпросникът мина , организаторите харесаха колажа, но не и корицата.В крайна сметка не ме одобриха. Попитах ги дали могат да ми дадат още един шанс, но те отказаха. Тогава се ядосах и реших сам да създам моя собствена страница. Обявих конкурс за админи и взех няколко души. Десет години по-късно вече имам фен клуб на групата „СкандаУ“. Така осъзнах, че ми харесва да се занимавам с графичен дизайн и без да се замисля се гмурнах в неговите дълбоки води. Хората може да искат да посетят страницата ти. Ще оставиш ли линк към нея? Разбира се! Линк към Facebook страницата на клуба тук. Тук е и страницата към моя YouTube канал. Коя е най-голямата пречка, която си виждал пред себе си? Най-голямата пречка, с която ми се е налагало да се сблъскам е да покажа на хората, че съм един от тях, че не съм по-различен, въпреки моето състояние. Не навсякъде има достъп за инвалиди, не мога да ида до определени места. Не във всяко училище искат и да ме приемат, защото виждат, че се придвижвам с количка и общувам с жестове. Мнозина остават с впечатлението, че нищо не разбирам, но всъщност това не е така. Като човек, който малко или много е зависим от държавата търсиш ли помощ от нея? Ами...какво да кажа. Държавата често пренебрегва нас, хората със специални потребности. Но с моите родителите се справяме финансово и не е нужно да търсим чужда помощ. Смяташ ли да останеш в България? Изгледайте видеото ми ''Защо трябва да останем в България'' и ще разберете. А как всъщност реши да се занимаваш с YouTube? Чудите се как едно момче, което не може да ходи и говори реши да стане влогър? Ами просто е – заредих се с вдъхновение от видеата на други влогъри. А когато човек има вдъхновение е способен да докаже, че и невъзможните неща понякога могат да бъдат възможни. В началото майка ми беше скептична към това мое ново начинание, но тя не знаеше какво бях измислил. Тя и много други хора се чудеха как ще говоря. Реших да използвам програмата за говорене с глас „Гергана“ на Българската асоциация за компютърна лингвистика. Това ми помогна и доста улесни начина ми на комуникация. Разкажи ни за своето първо видео? Първото видео, което направих беше влог от почивката ми в Гърция. Наснимах доста кадри и изчаках да се приберем в България, за да ги обработя. На следващия ден седнах пред компютъра и се залових за работа. Не разбирах от видео обработка и ми се наложи да изгледам няколко урока. Дълго време търсех програма за обработка из Интернет. Накрая свалих една и започнах да правя редакции по видеото. След няколко часа мъка то беше готово. Като за първо видео не беше изпипано добре. Колебаех се дали да го пусна в платформата за видео споделяне или не. Исках да видя реакцията на хората, но ме беше страх от това да не ми се подиграват. Накрая просто се престраших и натиснах Upload. Видеото вече беше в YouTube. След няколко дни гледанията и абонатите започнаха да се покачват. За два месеца събрах сто абоната. Изключително много се радвах на постигнатите от мен резултати. Каква е мотивацията ти и какви цели си поставяш? Моята мотивация са хората, които ме обичат и подкрепят. Какво по-ценно може да има от това? В момента най-важната ми цел е да се дипломирам и да ме приемат в Пловдивския университет. Всеки ден си преговарям материала, за да може да се справя отлично на матурите. Другото после ще го мисля. Какво е мнението ти за младото поколение? Младото поколение е поколение на новите възможности, също и на компютърните технологии. Обаче мисля, че малко прекаляваме със стоенето из Интернет и социалните мрежи. Иска ми се повече да излизаме навън, да се обогатяваме чрез книгите, да играем на различни игри като родителите ни, просто да оценим малките неща. Какво за теб е свободата и как я оценяваш? Чувстваш ли се свободен дух? Да, чувствам се свободен дух! Свободата е нещото, което всеки човек трябва да притежава. За мен е важно всеки да изразява свободно мнението си, без да се съобразява с част от нелепите правила и общоприети норми. Какви пожелания ще оставиш на хората, които четат историята ти? Кое е нещото,което искаш те да разберат от теб? Здравето е най-важно, затова преди всичко им пожелавам да бъдат здрави. Следвайте мечтите си и знайте, че те могат да станат реалност, стига да полагате усилия за тяхното осъществяване. Хората с увреждания можем същите неща, които правят и всички останали…
0 Comments
Read More
Leave a Reply. |